Идва време, когато осъзнаваш,
че просто трябва да си тръгнеш. Вече не си необходим, свършил си работата, за
която си бил
предопределен
и
това
е
краят.
Край на какво? На
илюзиите? Не! Те продължават да
живеят
вътре
в теб, да напомнят за себе си с онова леко
пробождане отляво, да те карат да си задаваш въпроса: „
Ами, ако бях останал още
малко,
дали
нещата нямаше да се променят?”. Но
ти знаеш, че нищо няма да се промени, чее дошло време да сложиш точка.
Краят на чувствата? Не
и
това!
Те
са
живи, пулсират в главата ти и ти напомнят всеки миг
за себе си, като болен зъб, една постоянна трептяща болка. Чувстваш се смазан, употребен
и захвърлен, ненужен, като камък на шията на някого.
Краят на твоето време? Отново не!
Моментът още не е настъпил, имаш много уроци да усвояваш, много път да
извървиш. Пътища усукани, с хиляди точки
на пресичане. Това те обърква, не знаеш накъде да вървиш, луташ се, блъскаш се
в стените на прокопаните от теб галерии и очакваш всеки момент да се срутят
върху главата ти. Потъваш в сивота, хиляди нюанси на отчаянието те заливат.
Обръщаш се назад и виждаш някъде много далеч една светла точица, но не можеш да
се върнеш. Животът е игра, която има точно определени правила. Едно от тях е,
че няма път назад! Можеш да криволичиш встрани, да спираш, за да си починеш и
пак напред. Дори нямаш право на скок. Трябва да преминеш през всички
квадратчета предназначени за теб. Всяко
поле е едно изпитание или награда. Зависи как си се представил и какво си
заслужил. Има и нечестни играчи, които използват непозволени средства и бързат
да грабнат наградата. О, човешка суета! Те не осъзнават, че там на последното
квадратче няма победители. Там всички са равни.
Краят на мечтите? Не мисля, че
мечтите могат да имат край! Дори и да си раздал повечето, все е останала някоя,
може да е много мъничка и невзрачна, но си е твоя мечта и никой не може да ти я
отнеме. Тя се е свила в най-тъмното ъгълче на съзнанието ти и не помръдва,
притихнала е, чака своя звезден миг. Ти си я отглеждаш, къташ си я, тя ти дава
сили да продължиш да играеш. Надеждата, че мечтата ти някога може да стане
реалност, те води за ръка, тласка те, когато спираш, а понякога ти дава криле.
Важното е да не се страхуваш да полетиш. Колкото и кратък да е един полет, той
си заслужава! Дори болката от падането не бива да те отказва, защото тя те води
към мъдростта.
Краят на любовта и вярата в
доброто? Не! Любовта и вярата са безкрайни! Ако ги няма, просто си мъртъв! Знаеш,
че някъде там в пространството, може и да е зад ъгъла, те чака някой, за когото
ти ще си всичко на този свят. Че този някой няма да те предаде, да те изостави.
Той ще те накара да се чувстваш значим, необходим, безусловно, без думи, на
сърцето думи не са му нужни. И точно в този миг ще почувстваш, че летиш. Усещането
е великолепно, неповторимо, различно от всички други приятни емоции. Върховно!
Краят, той все пак настъпва, но
край на какво? На поредния етап в съществуването ти! Дошъл е моментът да затвориш тази глава
от книгата на своя живот. Остават само спомените, някои красиви, други грозни,
но са си само твои. Играта продължава, ти не спираш
да пишеш, отгръщаш нова страница и започваш следващата глава. Това е! До самият
свършек! До последната дума и голямата черна точка. Можеш за малко да поспреш, да
поемеш дъх.
Дишай дълбоко! Не спирай да дишаш! Предстои ти още много път.
Хайде, време е!
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли!
- Ама с мен можеш да си каквато поискаш.
- Виж сега, интимното ни непознанство, само те кара да си въобразяваш разни еротични картини. Вземи се събуди вече!
- Аз ли, мила моя? Та нали ти сънуваш!
- Вярно бе. Ей сега ще се понапъна.
- Недей, задръж! Тъкмо съм ти измислил нова игра.
- И каква е? Бързо кажи!
- Ах, сладуранката ми тя! Как ú се иска да разбере, ама ще те поизмъча. Какво беше до сега? Ти ме призовеш. Аз цъфна веднага. После ти ме приковеш. Защо да не се сменим?! Па да грабна аз камшика, па да шибам, шибам от любов!
- Забрави! Този сън е мой и аз съм доминанта тук. Имам си играчки нови. Тук батериите не свършват като в реала. Виж как съм се барнала само! Лъснала съм си лачените ботушки. Искаш ли да ти оставя отпечатък някъде с него? Я на колене!
- Май, бая си ми набрала, драга!
- Ти какво си мислиш, че не знам как обикаляш сънищата и на другите поетеси ли?
- Леле, ревност ли долавям?
- Ще си изтъркаш вълшебната пръчица Магьоснико! Ревност, ще ти се!
- Ооо... станала си по-духовита!
- Ами, така е, чета много, не че по-умна станах!
- Като каза четене и се сетих за играта, която съм ти подготвил.
- Я, да чуя как ще ми приковеш вниманието!
- Не ме провокирай! Знам точно какво да направя, че да литнеш от кеф, но сега тръпката е другаде.
Така и така висиш в поетичния сайт, ще скрия по една кодова думичка в различни любовни стихове. Когато ги събереш всичките , ще трябва да ги сглобиш в творба. Като пъзелче, да си паснат на точното място.
- Абе ти луд ли си? Как ще ги позная? Колко думи да събирам? Ти знаеш ли, че тези поетеси сън не спят. Пишат ли пишат, сякаш от това им зависи живота. Как ще ги изчета всичките?
-Ще успееш, моето момиче. Когато видиш думичките, ще ти блеснат. Наградата си струва.
- И каква е тя?
- Като сглобиш стиха и го публикуваш, всички ще ахнат и ще станеш една от тях.
- Голям праз! Нещо кеш няма ли? Криза е!
- Меркантилна си май!
- Никак дори , но от проба не боли!
- Боли то, ама после червена точка ще трябва да слагаш на текста.
Упс!! Стават грешки!! :))))
- Значи сега обуваш летящите цвички и хукваш при другите поетеси, да им нахвърляш вълшебните думички, а? Знаех си, че си се заблял по някоя друга, но ти си ги овършал повечето бе. Като не се навърташ край мен и моето вдъхновение пресъхна.
- Ревнива и меркантилна. Да не би да си зодия Козирог?
- Къш, къш от съня ми, гадинка такава, че ще призова моята дружка в игрите, а тя е такава вампирка, козирог дори. С две като нас задникът ти ще гори!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Телефона ми натрапчиво звънеше. Вдигнах без да погледна кой е.
Харесвам жените, влюбен съм в тях, в тези уникални създания... толкова красиви, толкова различни! И те ме обичат. Обичат ме защото съм техен. Завинаги. Всяка с която съм бил е в сърцето ми, там й е мястото, там е хранилището на моите музи, на моите усещания, на моите открития, на моите божествени кралици. Имам стотици майки, стотици съпруги, стотици любовници, стотици девици... защото това е жената, всичко това. Само този, който може да ги види в същността им, само той може да разбере, че те притежават всичко, всяко качество, всяка мъдрост, всяка истина. Дали съм се влюбвал? Влюбвал съм се всеки ден, по някога и по два-три пъти на ден. Дали съм обичал някоя цял живот? Всяка една без изключение! Сигурно смятате, че това е невъзможно, но е така. Маниак ли съм? Маниак съм, защото естетиката ми е маниакална, естетика която притежава всяка жена, дори най-грубата, дори дебелата, дори кльощавата без капка женственост, всяка носи чар и огън, много огън у нея. Успееш ли да го запалиш, няма да има по-щастлив от теб, но това е трудно, много трудно... жените не разбират секса, не разбират изкуството на любовта, защото не попадат на естети, на ценители на женското, на поклонници на божествената им натура. Колко бедни са мъжете, които не могат да се докоснат до това богатство! А тя, жената, остава тъжна и неразбрана, потъпквана и мамена, изнасилвана всеки ден от грубоватия си, недодялан мъж, неразбиращ невежа, заек за разплод, безчувствен към нежната й кожа от грубите си ръце, погубващ истинската й природа в безхаберието си, без да осъзнава какво престъпление извършва. Затова ме обичат жените, обичат ме и са ми благодарни, грижат се за мен и дори не се ревнуват една от друга. За тях аз съм единствения мъж на света... търсят ме и аз се отзовавам. Всяка ми е скъпа. Рисувам по тялото й, изтръгвам стонове от тях, които не са човешки, всяка минута посвещавам на нея, не мисля за себе си; моето сексуално удоволствие се състои в нейното, достигне ли върховете достигам ги и аз, иначе не бих могъл. Освобождават се, не искат и не очакват друго от мен, само любов, само това им липсва, липсва им на всички жени откакто е създаден човекът. Някои се заблуждават, смятат че любовта е нещо друго, но не е... това е тя, в най-чистата й форма, сексуална наслада – нищо друго. Без нея всеки брак е обречен на неудовлетвореност, всяка връзка е просто съюз и заблуда. Аз съм длъжен да им помогна да разберат себе си, да отворят съзнанието си за мъжа, да почувстват колко уникални са, да бъдат обичани, желани... затова им се посветих. Затова написах хиляди разкази за тях, еротични разкази, за всяка натура, за всяка чувствителност, за всяка една по отделно.
Докосване вълшебно, полудяло, със мирис на череша и ванилия. Татуировка с пръсти, устни, тяло, усещане за топлина и радостна идилия. Със ароматите на страст и огън, на маркови парфюми и тютюни, къде си бил до днес, за Бога, защо се появи едва сега през юни?! Прегръщаш ме с благоухания омайни. С очи ме пиеш и хипнотизираш, и водиш ме към върхове сияйни, с горещите си ласки ме маркираш.
Бележиш ме със своите дихания, дъхът ми секваш от възбуда. Пораждаш в мен неистови желания да съм до теб без никаква принуда. Не ми се тръгва, искам да остана, да вкусвам ароматът ти вълшебен. Горчиво - сладък спомен като рана кърви във мен разкъсващо потребен.
"Не мога да си купя твоята любов, даже и не опитвам понякога истината няма да те направи щастлив, за това няма да лъжа! Но никога не ме питай дали сърцето ми бие само за теб.. то бие само за теб!..."
"...Знам, че съм далеч от перфектното, не съм като твоето обкръжение. Не мога да ти дам никакви обещания, няма да ти обещавам звездите! Но никога не ме питай дали сърцето ми бие само за теб.. то бие само за теб!..."
Забележка: Използваните снимки са от Гугъл+ и Интернет.
На 29-ти април ставам на 28. Сега съм на 27 години още няколко часа. „Коварните 27”. Ако не знаете какво имам предвид вижте Кърт, Ейми и много други рок звезди. Е, аз не съм РОК звезда, но волно или неволно от 26 годишен живея като такъв! Сега преди да сте си помислили най-лошото за мен, нека да ви успокоя, че най-твърдото нещо, което взимам е твърд алкохол с твърд лед и то рядко и в умерени количества... Иначе съм по течните и въздушни неща...
Течни са водата, която (да му се не види) след 25 години сигурно ще е дефицитна стока и изчерпан ресурс. Течна е и биричката която вече 24 години пия (Да, колкото и да е шокиращо, аз съм пробвал биричка с топене на пръст, когато съм бил на три годинки)!!!
Въздух – най-хубавото нещо, което имаме. Всъщност това е нещото без което най-кратко можем да живеем, нали? На 23 години, когато писах за биогоривата оцених колко важно нещо е екологията... Но тук няма да пиша за нея, защото е мега обширна и леко болезнена тема за мен... Иначе с номер 23 играеше и AIR JORDAN!!! Както и Бекъм в Реал Мадрид!!!
Хубавото на въздуха около мен през последните две години е, че е пълен със свобода, щастие, весели емоции, стари, нови и истински приятели, готини познати и нови яки контакти и много музика и меломански моменти!!! Това е МОЯ живот – ТУК и СЕГА и не бих го заменил с нищо. Бих само го подобрил с някои наложителни промени като тази да си намеря мечтаната работа отговаряща на ценза и образованието ми. На 22 заминах сам за САЩ и се прибрах САМ отново – жив и здрав и възмъжал – защото успях САМ!!!
21 грама казват, че тежи човешката душа, а аз вече 20 години откакто уча (и продължавам да се уча) се старая да съм добра душа, ама вече толкова неща почват да ми тежат и понякога изричам думи, от които тя натежава. Мамка му, човек съм и аз имам слабости, но откакто станах на 19 гледам да ги преодолявам. На 18 си мислиш, че живота почва, а всъщност почват само отговорностите и това е прекрасно само по себе си.
Може да се каже, че на 17 си е най-перфектната възраст за млад човек, но една от две от любимите ми песни са No Doubt – Sixteen и Depeche Mode – Little 15. Когато бях на 14 се оформи музикалния ми вкус с албумите на No Doubt, Уикеда, Fatboy Slim, Bomfunk MC's, Eifel 65 и др. Ето стигам до фаталните 13 и блокирам, за това си пускам Freestyler и продължавам да импровизирам с клавиатурата в Document1.doc. Опа я един save, че на 13 много „изгоряхме” като нямахме навика да даваме “Save” на навлизащите в живота ни машини....
Преди 12 беше яко. Нямаше ни GSM-и, ни Интернет както пееха Ъпсурт по-късно и животът беше песен (и лесен). По цели лета футбол в квартала, в Ямбол и лагери по морето с карти от родителите. Въпреки че бях инат и палаво 11 годишно момче, може да се каже, че имах наистина щастливи юношески лета, че даже и на село ходих от време на време... А сега така ми липсва селото ми! Много! Повярвайте ми! Бих заменил месец в града за ден на село или обратното по-скоро... Липсва ми селския въздух, приятелите от село (Вальо, Васко, Живко, Ваня, Георги, Траян – нали знаете, че това че не сме се виждали с повечето от вас от както бях 10 годишен някъде не значи че съм ви забравил)!
Всъщност аз не забравям и това е факт! Просто ако нещо съм го забравил, то най-вероятно не си е струвало да го запомня! Човек никога не съм забравил и се старая и до ден днешен да си припомням всички съученици с които съм учил дори една година (като Рой от Афганистан, който напусна БГ и се завърна в размирната си държава и не знам дали въобще има Facebook, но дано е жив и здрав, щастлив някъде по планетата Земя).
На 9 почнаха първите дистанционни блусове на Take That – Baby, Mili Vanilli, Mariah Carey, Shinead O Conor и нищо тогава не можеше да се сравни с първите ни детски, но някак си истински влюбвания! НИЩО! J Но това е още по-чудесно! Сега жените който съм харесвал тогава са прекрасни вече прекрасни съпруги, майки и и/или весели сноубордистки хах. И хубавото, че въпреки последните 9-8 години от както завършихме повечето от нас училище (някои не успяха, но работят в частните си автокъщи, поздрави за което) сме си добре – леко натежали, леко имигрирали, леко натъжаващи се понякога, но СМЕ си добре като цяло!!!
И ще сме по-добре защото вярваме в себе си и в сме позитивни - с песен на уста дори тя да е с напеви само като O-O-O-OO-OO-O-О като Seven Nation Army – White Stripes превърнал се в хит сред футболните фенове по цял свят! А аз бях точно на 7 като заобичах и футбола след гледах Евро 1992 (лелеллеееее колко съм стар) и се влюбих във футбола след гола на Николай Тодоров - Кайзера във вратата на Глазгоу Р и Американското лято (САЩ 94)!!! За съжаление почти 20 години по-късно футболът ни е само скандали, пострадали хора и изпотрошени автобуси... но и това е болна тема на която не и е мястото ТУК и СЕГА!!!
В крайна сметка няма 6-5, а рано или късно всеки си намира мястото в живота. Всичко ще се нареди за всеки от нас стига да си отваряме очите на 4 защото птиченцето каца на рамото максимум 3 пъти, а всеки има най-малко 2 шанса да докаже на света, че е номер 1.
