ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ И МНОГО ОБИЧАНИ!!
Любовни съзвучия
Любовно
и нежновалежно
целувам
твоята душа...
Да
се обичаме... безбрежно -
подобно
птици и цветя!...
Прониквам
те светлолюбиво...
Вълнувам
твоите гърди...
И с
пълнолюбие се вливам
във
твоите любовини...
С
Любовия ще те посея...
И с
теб ще се запролетим...
Ще
се издигнем над Безверия,
над
Саксофония, над Рим...
И
може би - в една симфония -
ще
сме съзвучия любовни...
Марин Тачков
22 февруари 2013
г.
⋯ ❤ ⋯
Изповедта на една компаньонка
В един нощен бар си пиех уиски...
При мене дойде чаровна жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
"Аз някога бях добра ученичка...
Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
Повярвах му аз, че ще ме обича,
че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен,
с имоти, коли, със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
За мен обеща неща непознати -
безброй часове на страст и любов,
крайморски лъчи и "пясъци златни",
коли и пари, ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме
на своя диван със твърда ръка...
Отдадох му аз от себе си всичко.
И той ме пое във свои ръце...
А аз - нали бях добра ученичка -
научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
И всичко дължа на моя "учител". -
Въведе ме той във бизнеса свой. -
Момиче за секс във клуб еротичен -
печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
- Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
На колко мъже съм дала "утеха"...
Кой мене, кажи, ще ме утеши?...
И всичко това, което ми взеха -
не може ей тъй да се върне, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка
за чиста любов... Къде ли е тя?...
От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
А ти си добър и нежен, нали?...
Ела и стопли душата студена!...
След туй затвори очите ми ти!..."
Марин Тачков -
"Български песни" /2002 г./
При мене дойде чаровна жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
"Аз някога бях добра ученичка...
Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
Повярвах му аз, че ще ме обича,
че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен,
с имоти, коли, със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
За мен обеща неща непознати -
безброй часове на страст и любов,
крайморски лъчи и "пясъци златни",
коли и пари, ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме
на своя диван със твърда ръка...
Отдадох му аз от себе си всичко.
И той ме пое във свои ръце...
А аз - нали бях добра ученичка -
научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
И всичко дължа на моя "учител". -
Въведе ме той във бизнеса свой. -
Момиче за секс във клуб еротичен -
печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
- Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
На колко мъже съм дала "утеха"...
Кой мене, кажи, ще ме утеши?...
И всичко това, което ми взеха -
не може ей тъй да се върне, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка
за чиста любов... Къде ли е тя?...
От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
А ти си добър и нежен, нали?...
Ела и стопли душата студена!...
След туй затвори очите ми ти!..."
Марин Тачков -
"Български песни" /2002 г./
Забележка: Използваните снимки и музика са взети от Гугъл + и Интернет!
