♥♡♥♡♥ ♥♡♥♡♥
"...Забранена любов, предполага ли се да бъдем заедно?
Забранена любов, забранена любов
Забранена любов, пазим нашата участ завинаги
Забранена любов, забранена любов..."
Забранена любов, забранена любов
Забранена любов, пазим нашата участ завинаги
Забранена любов, забранена любов..."
♥♡♥♡♥ ♥♡♥♡♥
"...Само усмивка по твоето лице,
е това, от което се нуждаех, за да променя моята съдба
Само думица от твоя уста,
е това, от което се нуждаех, за да бъда сигурна..."
Само думица от твоя уста,
е това, от което се нуждаех, за да бъда сигурна..."
Между
разума
и
сърцето
Винаги ме е
вълнувала темата за забранената любов. Онази нечаканата, неподправената,
внезапната, която пристига и помита спокойствието в живота на човека. Тази
любов е толкова силна, че е способна да премине огромни разстояния, стоварва се
като стихия, като цунами помита всичко по пътя си и обикновено оставя руини
след себе си. Такава любов е винаги катаклизмична и непредвидима. Тя просто се
случва.
Тя е
сладостната тръпка, която пълзи по гръбнака ти, усмивката, която грейва на лицето ти без причина, щастието
, което изпълва душата ти.
Тя те поставя
на колене, на кръстопът, кара те да вършиш неразумни неща. Лъжата е нейна
постоянна спътница. Заради такава любов си готов да измисляш какви ли не
истории и оправдания. Готов си да се отречеш от всичките си досегашни ценности,
от моралните си задръжки, от принципите си.
Да ама не,
някъде там дълбоко в теб седи другото ти Аз, сиреч Съвестта ти и започва да ти
задава въпроси. Не те оставя на мира.
Търси
отговори и сее съмнения. Рискът е огромен, тръпката също.
Започваш да
си задаваш въпроса: „Кого наранявам повече, семейството си, брака си, обекта на
тази изгаряща страст, или самия себе си.”
Започнат ли
въпросите, удоволствието постепенно си отива. Равносметката обикновено е
трагична… Винаги има наранени и единият от двамата е по-наранен. Защото такава
любов има само две решения, или й се отдаваш безрезервно и напускаш семейството
си, или избираш семейството си и тя умира.
Тук е мястото
да подчертая, че говорим за Любов, а не за обикновено задоволяване на плътски
желания.
В този ред на мисли си задавам въпроса: „След като Бог
е Любов и всички на този свят са родени благодарение на заложената в тях Божия
Любов, защо има Забранена Любов?!?!” Веднага пояснявам, че изключвам връзките
между близки роднини. „Защо човек сам си налага табута и се измъчва, само-наказва
и ограничава благодарение единствено на
някаква догма, наречена Морал?”
Прекрасно е!Послушай сърцето и му се довери!
ОтговорИзтриванеКакво да ти кажа Анджи. Събличала съм си душата много пъти. Ти най-добре знаеш какви дилеми съм имала. Хубаво уточняваш, че става въпрос за любов. Ама няма как да си сигурна. Другия може само да се забавлява. А и така да е,толкова е хубаво някой да заспива с мисли за теб. Докато се стигне до влюбване,нали с флирт се започва. Ей тази част ми е любимата. После щом е забранена, зверски боли. Но ако те си пронизан вече с любовната стрела, тогава приятели, изживейте го на макс. И нека боли, не се повтаря ей. Зашеметяващо хубаво е :):):)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти +Fresh_home! : )))
ОтговорИзтриванеДани, благодаря ти , мила! Наистина боли и въпреки това е толкова прекрасно!!!
ОтговорИзтриванеНемам сили, ама каквото и да е хубаво да е било то и забранена любов.
ОтговорИзтриванеСложна тема... "Забранена любов" - кой я забранява всъщност? Кога започва изневярата? Може би още с мисълта - "Обичам ли го?". Този въпрос май е границата - нещо се е променило. Дали още обичаш "позволения" или си залитнала към "забранения"... Не знам до колко е важно тялото да е "вярно", ако душата е на друго място , с друг човек. И каквото и да последва все ще боли...
ОтговорИзтриванеАнонимен, много добре си формулирал въпросите! Да страхотно е това чувство, когато си влюбен небето се отваря и Ангелите пеят... Да, но после започват отговорите, един по един, изправят те на най-страшния кръстопът... и ти отнемат силите, влачиш се като пребито куче и БОЛИ... винаги боли зверски, но пък си струва, така мисля аз, защото ако живееш праведно според морала и никъде не кривваш в пътя свой, дали ще се почувстваш по-добре накрая и дали няма да съжаляваш за всички несбъдвания и пропуснати възможности... Сложно е, но всеки за себе си да даде отговор...
ИзтриванеТова ми хареса много, абсолютно си права за т.нар. Забранена любов, която в действителност не е забранена, а просто ние сами се опитваме да си я забраним незнайно защо, но моето категорично мнение, е че трябва да се вслушваме директно в това, което диктува сърцето, не разума, защото този живот се живее веднъж, и трябва да ми се отдадем от сърце и душа!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви, инж.Борисов, за посещението и споделеното мнение. :)
ИзтриванеВ едни случаи сърцето надделява, а в други - разумът... Както се казва:"Зависи на коя страница си отворил душата си..." : ))