неделя, 20 септември 2015 г.

Понякога (настроение)





Понякога...

Понякога ...
Понякога единственото, което искаш е да изкрещиш,
да счупиш часовника, да рушиш, да убиеш болката...
А понякога ти се иска да мълчиш,
с мълчанието на черна дупка  към паралелна вселена...
Понякога...Понякога!
Заспиваш с отворени очи и сънуваш мечтите си.
Ти си птица! Лебед си...Искаш да си Лебед. Мечтаеш Слънцето...
Той е Слънцето! Той е Луната! Той е твоят свят и мечтата ти...
Жадуваш Го, доизмисляш Го, рисуваш Го с устни в съня си...
Той е водач на ятото, а ти Го следваш...Летиш и е толкова красиво...
А после.........
Перата ти се разпадат...Усещаш болката и нещо червено багри крилата ти...
Някой стреля в теб. Падаш!
Чуваш ги...Те са там и викат, подканят псетата...И грозен лай...
Тупване върху леда...Мъглата и...Студ.
Ледено е!
Надничаш в себе си, а той е там. Лебедът!Той и ти – едно цяло.
Но сега кърви...
И кучетата приближават...
Заспивай... Зас...пи...вай...

Елибото  20.09.2015
18:55






четвъртък, 17 септември 2015 г.

Пъпчива приказка / по колажа на LenaNik (Лена Ник) - Омагьосан принц/




 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=350026#comments


eliboto (Лейди Фокс): 17-09-2015г. 10:13
Защо омагьосаните принцове винаги са пъпчиви? /шегичка/
Много хубаво!

vale5 (Валентин ): 17-09-2015г. 10:30
И принцесите са пъпчиви, но минават през Фотошоп.

Dimitrov67 (Валери Димитров): 17-09-2015г. 10:47
Лейди, .... А за пъпчивите принцове: да си чувала за "пъпка - недо-бка"? Този на колажа две е нацвъкал. Ама че лоша принцеса... 
 :):):)




Пъпчива приказка

/ по идея на Валентин и Валери от техни коментари  под колажа... ;)/

Принцесата седяла в градината на двореца и слушала песните на птичките, жуженето на пчеличките и ромона на фонтанчето. Тихичко си въздишала и си мислела:
„Толкова много принцове, как пък един не се намери да ме поиска за жена”.
И точно в същия миг се случило чудо. В скута й скочил един крастав жабок. В първия миг принцесата се уплашила и го хвърлила във фонтана, но след това размислила, навела се и го взела в ръце. Видяла, че на главата му се поклаща малка корона и много се зарадвала, че е влязла в приказката.
-Ти ли си Принцът?
-Аз съм – изквакал Жабокът. Ай, целувай, че се изпъпчих целия.
-Много си крастав. Не ме кефиш.- рекла принцесата и нацупила устнички с отвращение. Посегнала да го хвърли отново във фонтана.
-Чакай, Милейди. Ако ме целунеш веднъж, ще развалиш магията, но аз пак ще съм пъпчив. Затова трябва да ме целунеш толкова пъти, колкото пъпки има по мен. Тогава ще стана най-красивият принц на света.
-Да, бе. А не искаш ли и да ти посвиря?
Жабокът я погледнал тъжно, но решително. Скочил и впил жабешката си уста в нея.
Принцесата паднала от пейката по гръб от изненада и започнала да трие олигавената си уста с копринена кърпичка. В този момент чудото проработило.  Жабата станала Принц.
-Вярно, че си принц, ама много си пъпчив, бе.
-Аз какво ти казах! Сега целувай докато развалиш магията напълно.
Без да се мотае повече Принцесата започнала. Целунала веднъж и първата пъпка изчезнала. Целунала втори път и втората също. Принцът ставал все по-красив с всяка следваща целувка.
Още на първата бил притворил очи от удоволствие. А Принцесата не спирала, докато не изчистила напълно своя любим от пъпчивата гадост. Щом приключила го загледала с нежен поглед и рекла.
-Отвори очи любими Принце. Отсега нататък сърцето ми ти принадлежи завинаги!
Принцът отворил очи и изпаднал в потрес.  Срещу него стояла баба Яга, цялата в пъпки, и се опитвала да го докара на нежен поглед.
Принцът, обезумял от ужас и  побягнал крещейки...
-По дяволите – рекла баба Яга, трябваше първо да мина на фотошоп и от яд омагьосала минаващия коняр наблизо и го превърнала в каменна статуя.
-Няма благодарност! Няма ненаказано добро!На никого прошка повече.

Извод: Животът така или иначе ще ти го сложи, затова не мърдай, да не му доставиш удоволствие!
От тогава всички жени се научили да използват кремове, маски, лосиони, фон дьо тени, червила, спирали... И всичко това, защото им е съдено да бъдат „ловци”...

;););)
На прима виста без корекции.

eliboto
17.09.2015 



понеделник, 14 септември 2015 г.

САЗДЪРМА от lordly (Лордли Милордов), автор в сайт "Откровения"









САЗДЪРМА

            Ох, ще ме побърка това моето любопитство! Въоръжило се е с едно остро шило и човърка ли, човърка. Леко ме бодне първо под лъжичката, после се прехвърля в главата и върти, върти, забива се по-надълбоко и дълбае ли, дълбае.
            Кой ли ще е този, дето ще се обозначи с НИК „саздърма”, ще влезе във фейса ми, ще публикува на „стената” ми, ще ми предложи приятелството си, ще се опише като съблазън и ще ми обещае, че ще сме неразделни.
            Дали е мъж или жена? То, думата саздърма трябва да е от женски род, щото на „а” завършва. Освен това и свинската, и телешката, и говеждата саздърма са от женски род, следователно ще е жена. А и логично е, нали аз съм все още мъж, макар и почти пенсионер.
            А колко ли ще е млада? Последната, дето ми се яви на „стената”, излъга с цели 15-ет години. Трябва да е млада, щото саздърмата прясна се продава и не е с голяма трайност. Ако беше се кръстила „пастърма”, тогава е ясно, че ще е дъртофелник. Крехка саздърмица ще да е, м-м-м-м!
            Дали ще е блондинка? Щото аз на блондинки пò налитам. Ама и на брюнетките не отказвам, ей тъй на! Най-прилича да е червенокоска, щото прясната саздърмица също е червендалеста.
            От къде ли ще е? Няма да е от морето, щото тук ний суха цаца имаме, а не сочна саздърмичка.
            А може да е чужденка. Бре, ами ако е туркиня? То, саздърма от турски иде. Ще ни угади оня ми ти турчин, мъжа й, ще дойде с един голям нож и... на саздърма и двамата.
            Ех, какъв съм и аз черноглед, не ще да е туркиня, щото сега едва забелязах, че под поканата на стената ми, с много ситно написано, едва се чете: „KFM


:):):)

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=308957


За един по - весел и усмихнат празничен ден! :):)
Авторът е известен с лакардиите си.

Благодаря за прочита!