събота, 11 май 2013 г.

Отвъд вратите на Рая / разбъркани мисли / - eliboto





Отвъд вратите на Рая

/разбъркани мисли/

В нереална приказка живеем.  Усмихваме се,  плачем,  любим  и  творим, създаваме  си свят,  пълен с измислици и забравяме най-важното,  че приказките са населени не само с принцове и добри феи.  В тях живеят и чудовища,  страховити създания,  родени от нашите безпокойства, болки и терзания.  Храним страховете си всеки ден с наранена гордост, завист и омраза.  Очакваме неочакваното,  принцът на бял кон, птичето на щастието,  бялата лястовица,  да дойдат и да ни спасят от нас самите.  Това няма как да стане,  ако не променим себе си, своите мисли,  чувства и вътрешна хармония.  То пък една хармония. Твърде често пеем фалшива мелодия,  а си мислим,  че сме изпели песента на живота си.  Заблуждаваме себе си,  вместо да погледнем в очите на околните и да видим собствения си разкривен до неузнаваемост свят.




Това,  за което мислим,  най-често е това,  което ни липсва,  а ни липсват толкова много неща.  Забравяме малките,  незначителни удоволствия в живота,  дребните жестове,  които носят радост.  Все летим на някъде,  все бързаме.  Къде остана покоят и мълчаливото съзерцание на заобикалящата ни красота?  Къде се изгубиха детските мечти за дребнички и прости нещица?  Защо превръщаме живота си в Ад,  когато знаем,  че Раят е тук на земята?!  Той,  онзи другият,  дали го има  или не,  никой не знае.  Губим вярата в собствените си сили и все се надяваме на чудото  да се случи.  А чудесата са вътре в нас,  сами трябва да ги  сътворим.




Станали сме прекалено пресметливи,   страхливи  и  подозрителни. Забравяме да обичаме,  а говорим за любов.  Забравяме за прошката, която трябва да се дава всеки ден,  а не само на празник.  Губим себе си в мъгливата гора на отчаянието,  на пропуснатите ползи,  на сенките от миналото.  А те,  сенките от миналото,  само това чакат.  Идват незабавно и като бърз влак помитат радостта в очите ни.  Грабят от съня ни,  изпепеляват душите ни,  затварят кръга на страданието около нас.



Забравяме,  че вчера си е отишло безвъзвратно и няма да се върне,  а утре може и да не дойде никога.  Защото Утре е Днес,  Сега,  в този момент,  в един единствен миг!!!
На всички вас,  които прочетохте тези разбъркани мисли,  пожелавам:
„Живейте щастливо,  в мир със себе си,  Днес и Сега!  Не оставайте отвъд вратите на Рая!  Той е Тук, в този момент!”


Вдъхнови ме една страхотна песен на невероятната Лара Фабиан:
 Lara Fabian - Tomorrow is a Lie





Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/nyama_ime/173114.html#ixzz2Sw1LGsJS








Забележка: Използваните снимки и други материали са взети от Гугъл +  и  Интернет!



8 коментара:

  1. Да можеше повече хора да имат такива разбъркани мисли, щеше да е страхотно, Ели. Радвам се, че си една от малкото, които са ги разбрали, нещо повече - осъзнали. Светът е огледало: не може да ни даде нещо, което самите се страхуваме да приемем, защото ни гонят сенки от миналото и сме се затворили зад крепостни стени, без да разбираме, че те не могат да спрат сенките; могат да спрат единствено другите хора; че - точно обратното - можем да прогоним сенките когато разрушим стените си.

    ОтговорИзтриване
  2. Знаеш ли какво, няма да коментирам ти си казала всичко

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, Деси! Не бих могла да кажа всичко, но поне се опитвам да отразя най-важното! : )))

    ОтговорИзтриване
  4. Dani Sulakova Suleimo11 май 2013 г. в 21:29

    Постнах го в Twitter.
    Ще изпълня точно заръките ти. Ше се отпусна и насладя на мига, че така бързо отлита.

    ОтговорИзтриване
  5. хахах е в първият момент като видях тази красива баба,която ми намига малко се стреснах, но е много добър вариант да ни привлече вниманието поздравления, дано често ни пишете.Наистина сме станали доста подозрителен народ към абсолютно всичко и всеки, което е много тежко особено ако имаш някакви съмнения и към хората които обичаш и те теб.Защо сме стигнали до това ниво не знам но е неприятно.Всеки един от нас забързан в кръговрата на живота забравя малките, незначителни удоволствия в живота, дребните жестове, които носят радост. Винаги бързаме а за къде....и ние не знаем....Пишете страхотно.

    ОтговорИзтриване
  6. Dani Sulakova Suleimo Дани, мила, наслаждавай се и греби с пълни шепи, животът е кратък! : ))

    ОтговорИзтриване
  7. пожарни врати, Хиляди благодарности и на Вас, че се поспряхте при мен. Радвам се, че ви е харесал този материал и ще се радвам, ако и занапред ме посещавате! : )))

    ОтговорИзтриване