петък, 11 юли 2014 г.

Празна чаша... пълна чаша...


Празна чаша.... пълна чаша...



„В  душата ти има ли място
за мечти,  оцелели след съд,
капка късно море,  шепа вятър
и любов,   уморена от път?”

Марио  Кроненберг



-          Какво да бъде? – Барманът разсеяно ме поглежда и поклаща глава с разбиране
-          Кафе,  дълго,  без захар - казвам повече на себе си,  отколкото на него и гледам отражението си в отсрещното огледало.
-          Проблеми?
-          Обичайните. – Затъвам в мислите си,  а те са лепкави като гъста кал. Не ми се говори!

Тиха нежна музика запълва пространството. Заведението не е голямо и е полупразно по това време на деня,  само две  маси са заети.  През две столчета от мен сяда мъж на средна възраст с посребрени слепоочия и някаква тъга в очите.  Като опушени са,  леко зачервени,  с  тъмни кръгове наоколо.  Погледите ни се срещат в огледалото на бара. Бързо отмества очи,  като че се страхува да не би някой да надникне в душата му.

Разговорът  с  бармана протича по същия сценарий като мъжът си поръчва водка с битер.  Барманът забърсва енергично плота пред него и върху специална поставка сервира поръчката. След това с отработен жест добавя до пълната чаша и една празна. Мъжът с опушените очи поглежда празната чаша,  усмихва се тъжно,  чуква своята в нея и тихо прошепва нещо.

Момчето зад  бара ми поднася кафето и до него поставя една също такава празна чаша.  Аз повдигам вежди в изненада.
-          За този,  който ти липсва! Напълни я със спомени. – усмихва ми се барманът и продължава да върши обичайните си неща.
„Ей,  че психолог се извъди този момък.” – мисля си аз.  Уцели ме направо в сърцето.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Седя на бара и пия кафе,  а срещу мен - твоята чаша.  Празна чаша,  а пък пълна със спомени. Пълна с илюзии и мечти.  По ръба й още виждам отпечатък от устните ти.  Ах,  тези устни,  така обещаващи и нежно докосващи.  Къде си,  любов моя?  Къде отидоха нашите желания? Как стана  така,  че се загубихме по пътя!?  Защо?  Ако чашата ти е празна,  значи сме изпили щастието си.  Добре,  че поне хубавият спомен е останал...



"...Всички спомени пазя скъпо.
Мили, знаеш,  че ще те обичам вечно..."



eliboto
10.07.2014
 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=327554