петък, 3 май 2013 г.

Великден




Великден

Великден  е  ден за възкръсване!

Дали??
Често се питам,  възможно ли е да умре една мечта,  или една любов и след това да възкръснат с нова сила! Очите ти,  забулени от скръб,  да се усмихнат на света и да заблестят!  Раните,  смъртоносните,  от които кървиш до пресъхване,  да се затворят и да изцериш душата си, обгорената,  от жарките стрели на обидата.
Възможно ли е да оживееш,  когато хиляди пъти си умирал по малко?! Можеш ли да вдъхнеш живот на мъртви чувства?
Възможно ли е да има щастие,  там където нещастието е пуснало дълбоки корени?  Възможно ли е да възкръсне Прошката за непростимото?
Може ли да се възроди Вярата в свят на неверници?  А Надеждата? Нали казват,  че оставала последна. Може ли Надеждата да оцелее и да разцъфне в изпепелените недра на мъртвата душа?!




Всичко е възможно!

Щом веднъж е станало Чудото,  то може да се повтори! Само ни трябват  зрънце воля и кураж.
Те идват неочаквано,  точно когато си загубил пътя си и се движиш с последни сили в тунела на вечността,  качен на композицията  за Ада,  в товарния вагон,  свит между пакетите с надписи  „мъка”,  „скръб”,  „нещастие”,  „отчаяние”.
        Идват с протегната длан за подкрепа отвън,  или с вътрешната ти невидима ръка,  която те сграбчва за яката и те издърпва от ямата,  в която си потънал.
Чудото на възкръсването е вътре в нас.  Ние можем да го мобилизираме и употребим за другиго,  или за нас самите. Само не трябва да се поддаваме на отчаянието и паниката.
Дошло е време за възкръсване.  И не ни е нужен специален ден. Нашият Великден е всеки един ден от живота ни.

Честит празник!  Бъдете здрави и много щастливи!


eliboto
2013.05.03