Великден
Великден е ден
за възкръсване!
Дали??
Често се питам, възможно
ли е да умре една мечта, или една любов
и след това да възкръснат с нова сила! Очите ти, забулени от скръб, да се усмихнат на света и да заблестят! Раните, смъртоносните, от които кървиш до пресъхване, да се затворят и да изцериш душата си,
обгорената, от жарките стрели на обидата.
Възможно ли е да оживееш, когато хиляди пъти си умирал по малко?! Можеш
ли да вдъхнеш живот на мъртви чувства?
Възможно ли е да има щастие, там където нещастието е пуснало дълбоки
корени? Възможно ли е да възкръсне Прошката
за непростимото?
Може ли да се възроди Вярата в свят на неверници? А Надеждата? Нали казват, че оставала последна. Може ли Надеждата да
оцелее и да разцъфне в изпепелените недра на мъртвата душа?!
Всичко
е възможно!
Щом веднъж е станало Чудото, то може да се повтори! Само ни трябват зрънце воля и кураж.
Те идват неочаквано, точно когато си загубил пътя си и се движиш с
последни сили в тунела на вечността, качен
на композицията за Ада, в товарния вагон, свит между пакетите с надписи „мъка”, „скръб”, „нещастие”,
„отчаяние”.
Идват
с протегната длан за подкрепа отвън, или
с вътрешната ти невидима ръка, която те
сграбчва за яката и те издърпва от ямата, в която си потънал.
Чудото на възкръсването е вътре в нас. Ние можем да го мобилизираме и употребим за
другиго, или за нас самите. Само не
трябва да се поддаваме на отчаянието и паниката.
Дошло е време за възкръсване. И не ни е нужен специален ден. Нашият Великден
е всеки един ден от живота ни.
Честит
празник! Бъдете здрави и много щастливи!
eliboto
2013.05.03
