петък, 28 февруари 2014 г.

Експресът, наречен живот


Експресът, наречен живот



Още с раждането си, човекът се качва на експреса на времето и започва своето пътешествие. За едни това пътешествие е кратко, за други дълго, но крайната гара винаги е една и съща. За всички... И няма измъкване...

Експресът първоначално пътува бавно. През прозореца на всеки един ден виждаш нови места, научаваш нови неща, срещаш други пътници... Разменяте идеи, мисли, флуиди, учите се един от друг, да обичате, да мразите, да добрувате или воювате, да бъдете човеци...С всеки следващ ден скоростта се увеличава, расте, гледката се размазва, детайлите постепенно се губят.. Само обръщайки се назад, можеш да видиш ясно какво е било.


И така ден след ден, месец след месец, година след година, лети експресът на твоя живот и безмилостно те доближава до крайната дестинация. Влакът внезапно спира и по уредбата съобщават едно име. Пътят на човекът, когото извикват свършва тук, сега и завинаги...
Защо ви говоря всички тези неща?!? Важно е едно, колкото и кратко да продължава возенето, поне да е в приятна компания, с приятни хора. А пък , ако ти се падне да си в първа класа, какво по –хубаво от това... Днес е 28-ми февруари 2014, още един месец е преминал покрай прозореца на влакът - убиец. Всеки от нас се надява пътуването да продължи още... И да бъде пълно с радост и веселие... Ами, нека да бъде, нека си го направим, ако не приятно, поне поносимо...



Радвайте се, утре  е първи март и пътуването продължава... Бъдете много щастливи с поредната пролет, обичайте и бъдете обичани... И не забравяйте да подарите мартеничка.. за здраве и късмет.
ОБИЧАМ ВИ!




непубликувано
eliboto
28.02.2014