♡❤♡❤
Завинаги заедно
- Гууу ... Гууу, гълъбице моя
ненагладна, хубавице мила, къде така? Защо разпери крила? Та ти скоро се
прибра?
Така гукаше гълъбът, издул гърди, като гледаше любимата си влюбено.
- Отивам, мили мой, вода да донеса за нашите деца...Гууу...Гууу, нали виждаш – суша е сега, а те, милите, са много жадни – отвърна тя и отлетя от гнездото.
Мъжкият я загледа щастлив и макар, че бяха диви птици, се обичаха много. Свиха гнездо, излюпиха две красиви гълъбчета и се грижеха с любов за тях...
Женската се изви високо, огледа се наоколо и се спусна надолу до близкото поточе. Откъде да знаеше, че водата беше замърсена с промишлени отпадъци от близкия завод! Отпи глътка и взе в малката си човчица за двете мънички пиленца. Когато им я даде, те тъжно погледнаха към нея и забиха главици в гнездото. Милата майчица се уплаши и сърчицето й затуптя бързо, бързо в птичите гърди. Мъжкият беше отлетял за храна, а тя стоеше сама с мъката си и трепереше цялата. Какво да стори? Защо така се случи? Как да му каже, че не можа да опази рожбите им?
Така гукаше гълъбът, издул гърди, като гледаше любимата си влюбено.
- Отивам, мили мой, вода да донеса за нашите деца...Гууу...Гууу, нали виждаш – суша е сега, а те, милите, са много жадни – отвърна тя и отлетя от гнездото.
Мъжкият я загледа щастлив и макар, че бяха диви птици, се обичаха много. Свиха гнездо, излюпиха две красиви гълъбчета и се грижеха с любов за тях...
Женската се изви високо, огледа се наоколо и се спусна надолу до близкото поточе. Откъде да знаеше, че водата беше замърсена с промишлени отпадъци от близкия завод! Отпи глътка и взе в малката си човчица за двете мънички пиленца. Когато им я даде, те тъжно погледнаха към нея и забиха главици в гнездото. Милата майчица се уплаши и сърчицето й затуптя бързо, бързо в птичите гърди. Мъжкият беше отлетял за храна, а тя стоеше сама с мъката си и трепереше цялата. Какво да стори? Защо така се случи? Как да му каже, че не можа да опази рожбите им?
Когато мъжкият се върна и видя малките си, нещо стисна гърлото му и очите му се напълниха със сълзи. Потърси любимата си. Видя я под гнездото и крачетата му омаляха. Искаше да я прегърне, да я утеши, а нямаше сили. Пое дълбоко въздух и отиде при нея. Побутна я с краче, погали я с крилце, целуна я нежно, но тя не мърдаше. Започна да я вика тъжно и отчаяно:
- Гууу...Гууу, гълъбице моя, хубавице мила, стани красавице! На кого ме оставяш? Ела, моля те! Върни се при мен!
Женската мълчеше. Мъжкият беше съкрушен. Изгука още няколко пъти и сякаш раздра въздуха наоколо. После разпери крила и полетя нагоре към висините докъдето стигаха силите му. Започна да кръжи над гнездото, сякаш танцуваше нежно и страстно, но от време навреме спираше полета, застиваше за миг във въздуха, като че ли бавно умираше. Изведнъж извика силно:
- Гълъбице моя, обичам те! Чакай ме, аз идвам! Гууу...Гууу...
Стрелна се надолу с невероятна скорост. Удари красивата си главица в земята и падна до женската. С последни сили разпери едното си крило, прегърна с него любимата си и... тогава си спомни първият им съвместен полет:
... Видя я на едно дърво. Беше много красива и той я обикна от пръв поглед. Завъртя се около нея, но тя слезе на земята. Той литна след нея. Изду гърдите си, разпери крилца и загука нежно, нежно:
- Гууу...Гууу!... Приятно ми е с теб...Ти си толкова нежна и ненагледна!...Искаш ли заедно да летим?
Тя го погледна и хареса окраската на гърдите му, топлите му очи и прекрасния глас. Кимна с главица и двамата полетяха заедно нагоре, като едва докосваха крилцата си. После птиците нежно се погледнаха и се раздалечиха, но сякаш по даден знак се извиха и се устремиха една към друга. Докоснаха се леко, допряха гърдите си и впиха човчици една в друга за сладка целувка. Смутено наведоха главички, издигнаха се плавно нагоре и гледайки се в очите бавно се заспускаха надолу, махайки с крилца, сякаш плуваха по гръб назад, а после се обърнаха и се спуснаха едновременно докато се събраха в една точка. Формата, която образуваха във въздуха с това летене приличаше на сърце. След това направиха няколко кръга наляво и надясно, нагоре и надолу като се докосваха ту с човчици, ту с разперени опашки...Това сякаш продължи цяла вечност. Бяха невероятно красиви, неповторимо нежни и много влюбени. Бяха едни щастливи птици и нищо вече не можеше да ги раздели след този първи любовен полет. С това извисяване в небесата се врекоха един на друг за цял живот...
Мъжкият гълъб пое въздух за последен път, въздъхна, сгуши главичка на гърдите на любимата си и остана с нея така влюбен и нежен завинаги... Бяха отново заедно! И сякаш телата и душите на двете птици се сляха отново в едно цяло- като красиво и неповторимо създание...
Рая Вид, юни 2012
♡❤♡❤♡❤♡❤
Забележка: Всички използвани снимки са от Гугъл+ и Нета.
