четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Играчки



Есен.  Златно време за правене на туршии,  зареждане на каците със зеле,  варене на домашна скоросмъртница и пълнене на бъчвите с кехлибарената течност на гроздовия  сок,  на който му предстоеше да претърпи метаморфоза и да се  превърне в искрящо вино.


Да де,  но освен да разполагаш с нужните продукти и съдове ти е необходимо и място. В условията на големия град това място са терасите,  мазетата и таваните.  Затова всяка есен се прави подготовка първо на помещението,  което ще съхрани изброената по-горе благодат.

И така,  една слънчева утрин организирах домочадието да подредим тавана,  да извадим всички събрани кашони,  да изхвърлим някои от тях и да освободим така желаното място,  а  по рафтовете и земята имаше колкото щеш. Извадихме всичко в коридора и започнахме да отваряме с любопитство всеки кашон,  за да преценим кое да остане и кое да отиде на боклука.

Странно е колко много неща съпътстват живота на обикновения човек и как той чинно ги подрежда и съхранява,  защото те са станали важна и неотменна част от битието му.

Започнахме с дрехите. Цели камари стари,  но запазени дрехи,  които вече никога няма да се облекат,  защото са омалели,  но някак си не сме могли да се разделим с тях. След тях - два големи кашона пълни със списания за компютри,  автомобили, мода... А,  ето къде били старата прахосмукачка и кафеварка.  До тях навити на рула се мъдреха парчета от тапети,  балатум и две протрити изтривалки.  Дотук беше лесно. След кратък съвет се взе решение – всичко отива по контейнерите пред блока. Идваше по-трудната част.

В дъното на тавана имаше три специални кашона, по един на всеки от трима ни. Съпругът ми грабна своя кашон и заяви,  че няма да изхвърли нито една частичка от него.  Знаех какво има вътре,  защото всяка есен се разиграваше същия сценарий. Не можеше да се раздели със своите „играчки” –  старите длета за дърворезба, пирографа, части от електрически контакти,  катинари,  за които вече нямаше ключове,  дръжки без брави и брави без дръжки,  пирони,  винтове,  парчета кабел... И точно там – една малка чантичка с писма от казармата и стари гаджета.

Синът направо отнесе „своята собственост” и каза,  че му е домъчняло за количките, камиончетата,  оловните войници,  влакчетата... Напусна тавана с достойнство,  отивайки да си поиграе с „богатствата си”,  оставяйки ни сами да продължим.

Дойде ред и за моя кашон.  Всеки път го отварях с трепет и вълнение. Плюшените ми играчки от детството: Мечето без очи,  зайчето без опашка,  тигърчето с протрита от гушкане козинка,  кучето,  което джафкаше когато го натиснеш по коремчето, куклата с дългите мигли,  която вика „мама”,  жълтото пате за баня и парцаления палячо с кръстчета от конец на мястото на очите и шарените дрешки. Там беше и малката гондола от Венеция, която ми подари вуйчо и първите ми кънки,  торбичка с топчета – сирийчета и първата ми касичка, подарък от мама...  В един книжен плик отстрани бяха свидетелствата ми до четвърти клас, пълни отгоре до долу с отлични оценки,  тетрадката по краснопис от първи клас и лексикона от гимназията. Прокарвах пръсти по всяка играчка и спомените оживяваха, избухваха като фойерверки в съзнанието ми. 

Съпругът ми се доближи и ме прегърна, беше забелязал сълзите в очите ми. Това не бяха просто „играчки”,  това бяха спомените ми за едно нелеко,  но щастливо по своему детство.  Това не бяха просто „неща”,   а „онези неща”, без които един живот би бил празен. Не можех да се разделя с тях.

Знаех, че и тази есен трите кашона ще останат като стражи в своя закътан ъгъл, защото най-важните неща в живота не са  неща,  защото те ни изграждаха като личности и защото ни връщаха във вълшебните години на детството,  когато най-голямата ни болка беше от одрасканото коляно.

Сега ще ме попитате защо ви разказвам всичко това?!  Защото искам да ви кажа: Пазете любимите си играчки! Пазете спомените си! Дори когато сте изгубили пътя, те ще ви върнат и ще ви помогнат да откриете правилната посока, да намерите детето у себе си и отново да бъдете щастливи... по своему!

eliboto
15.10.2014

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332399