понеделник, 29 април 2013 г.

Днес ми гостува Филип Данчев / malkiatprintz /




Проститутката

Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни багри.
Жером навъсено гледаше през прозореца светлините от недалечните прозорци надолу по алеята и се чудеше защо бе дошъл тук. Знаеше, разбира се: уморен от тежката работна седмица и подтиснат от раздялата с Натали, която го беше изоставила без обяснения преди повече от четири месеца. Типично в неин стил. Своенравна, свободолюбива и малко потайна, тя не беше от жените, които увисваха на врата на мъжа, разчитайки за всичко на него и в това се криеше част от обаянието й, което толкова го привличаше. Натали имаше своя много добре платена работа в редакцията на една информационна агенция, където работеше само нощем и поне три пъти в седмицата отсъстваше. Това тормозеше Жером, но нищо не можеше да направи: тя обичаше занаята си и никога не бе давала и дума да става да я сменя.
Сега обаче бе напълно сам. Подгонен от празнотата на апартамента си в града, където бе живял с Натали, той се надяваше да прочисти мислите си сред тишината на малкото селце, в уютната вила, която бе наел и обзавел само преди два месеца, да му бъде убежище именно в такива моменти. Напразно. Самотата му го бе последвала и сега почти съжаляваше, че няма възможността да излезе по шумните улици в града, да се напъха в някой бар и старателно, безпаметно да се накърка сред хорска глъчка.
Изсумтя с досада и спусна щорите. Пламъците в камината сякаш придаваха живот на мебелите в неголямата всекидневна, чиито сенки трепкаха по стените, преплитайки се с топлите, светли кръгове, хвърляни от двете декоративни лампи край канапето.
Беше се надявал, че малко по малко споменът ще избледнее и ще излезе от апатията, която го бе обзела, но самотата го терзаеше, леглото беше твърде голямо и студено и макар тя никога да не бе идвала тук, стаите пустееха без стъпките, гласът, смехът на Натали. След раздялата се беше опитал да завърже нови познанства, само за да прогони това усещане, но отвътре нещо сякаш го спираше и нищо не се бе получило; сякаш чувството у него прогонваше всяка една по-симпатична жена, с която бе опитвал да се сближи.
Измъкна от барчето бутилка коняк и една чаша, отпусна се на канапето и я напълни. Питието го загря отвътре, но дори вкусът му сякаш бледнееше. Жером остави чашата и въздъхна. Ръбът на хромирания усилвател проблесна пред очите му, но не му се слушаше музика, а за телевизора и дума не можеше да става. Черният екран му подхождаше чудесно. Книгите... плъзна поглед по малката библиотека; беше ги чел. „И все пак трябва да направя нещо преди да откача”, помисли мъжът, но нямаше ни най-малка идея какво му се правеше, какво би могло да го разсее. Надигна се от канапето и машинално седна пред компютъра, включи монитора и влезе в някакъв информационен портал, когато вниманието му бе привлечено от някакъв натрапчив банер с женска стилизирана фигура. С досада въздъхна – реклама за компаньонки. Зачете се в някакво заглавие, но изведнъж погледът му спря и някаква идея се стрелна сред мислите му. „А може би точно това ми трябва?”
Върна се на банера, взе телефона и въведе цифрите от изписания номер. Палецът му се плъзна по зеления бутон, без да се осмели да го натисне. Никога не беше спал с проститутка. Струваше му се, че изобщо не би му харесало. Колкото и да беше добра, колкото и професионално да играеше ролята си, Жером беше убеден, че ще усети деловото й отношение, студенината на задължението. За миг се разколеба. Не можеше просто да си поръча момиче, ей така, като пица. Не беше нормално. Палецът му се отдели от бутона, но в следващия момент мъжът си помисли, че поне нямаше да бъде сам. “Все ще бъде жена, човек, живо същество. Даже може би... – Жером за миг присви устни – може би нищо няма да правя, в крайна сметка е и компаньонка.”
Пое въздух и натисна зелената слушалка. Дори не чу представянето на чуруликащия глас. Опомни се едва когато го попитаха отново какво ще желае.
– Ами попаднах на обявата ви... – измърмори Жером – доколкото разбрах, става въпрос за... за момичета за компания?
– Разбира се, господине – несмутимо отвърна жената от другия край. – Какво ще желаете?
– Аз... просто, разбирате... исках за тази вечер, но...
– Разбирам ви, господине – усмихна се вежливо гласът. – Не се притеснявайте. Търсите жена за компания или желаете повече близост?
Жером за миг понечи да затвори, но си даде сметка, че на неговите тридесет и осем години не би трябвало да се държи като ученик.
– И за двете.
– Чудесно. Каква жена предпочитате?
– Ами... – започна да крачи нервно из всекидневната.
– Руса, брюнетка, висока или не толкова?
– Брюнетка, с нормален ръст...
– Чудесно, господине. Други предпочитания имате ли?
Изпъшка. Никога не беше мислил за това.
– Елегантна, по-тиха натура или спортен тип момиче, динамична? Или по-властна? – деликатно подпитваше гласът. – Да владее чужд език или някакви допълнителни изисквания към външността?
“Тази подиграва ли ми се?”, свъси вежди Жером и изстреля:
– Искам да е спортна, но спокойна натура, около метър и седемдесет, да не носи парфюм, но да ухае на чисто, на свежо, да говори италиански и английски, да е с малки, стегнати гърди, да няма татуировки или пиърсинг, да не е много приказлива, но и да не е мълчалива, да е без маникюр, без грим, с коса до рамената, да разбира от изобразително изкуство и интериорен дизайн, да...
Ядосан от подробните въпроси, които му задаваше момичето от другия край на линията, Жером изброяваше всичко, което му хрумнеше, сякаш искаше да му натрие носа с неизпълними изисквания.
– И искам преди всичко да ме изненада, всичко да бъде като истинско, като случайност, да не идва просто като за... като при поредния клиент!
Очакваше някакви възражения, но остана като поразен, когато дочу:
– Чудесно, господине. Записах желанията ви, ще бъдат изпълнени. За колко време?
– За цяла нощ – почти избухна мъжът.
– Отлично – отвърна гласът и го информира за цената.
– Бихте ли ми дал адреса си?
Мъжът го каза набързо и момичето отвърна, че тъй като е далеч от центъра, исканата от него жена ще пристигне до два часа и половина най-късно.
Жером подхвърли телефона на ниската масичка, тръшна се отново на канапето и отпи голяма глътка коняк. Не можеше да повярва на това, което вършеше. Имаше чувството, че не той, а някой друг беше набрал телефонния номер и бе направил тази луда поръчка, но това не беше илюзия: след около два часа, а може би дори по-рано, на вратата му щеше да позвъни истинска проститутка.
Скочи на крака и отново закрачи из всекидневната. Не го свърташе на едно място. Не можеше просто да стои така и да чака, трябваше нещо да прави. Може би да въведе малко ред? Не че беше разхвърляно, но все пак... или да смени чаршафите в спалнята... щеше ли да спи с нея? Че за какво я беше поръчал? Само за да си приказват? Да, това щеше да му бъде приятно, търсеше компания, за да не е сам, но... защо пък не? И все пак, сигурно щеше да се чувства неприятно, знаейки, че момичето идва по задължение, но какво пък... Жером прокара пръсти през косата си. Да, трябваше да смени чаршафите, да поразтреби и да си вземе душ.
Приключи с всичко за около час. Подбра дрехи и се сети, че за вечеря има само пиле на грил с картофено пюре, но след като беше поръчал жена за цяла нощ, вероятно трябваше да й предложи нещо по-хубаво. Налагаше се да отскочи до близкия магазин. Все още имаше време, нямаше да му отнеме не повече от петнадесетина минути. Повдигна щорите и погледна през прозореца. Дъждът навън се беше усилил, валеше проливно и Жером се отказа да излиза. Тъкмо си помисли, че щяха да си разделят пилето, когато от антрето се разнесе мелодично позвъняване. За миг се закова на място, погледна часовника – беше пристигнала значително по-рано. Приглади косата си и отиде да отвори.
Пред вратата стоеше притеснена млада жена.
– Извинете ме, колата ми се повреди, а батерията на мобилния ми телефон падна – неуверено каза жената. – Съжалявам за безпокойството, но мога ли да се обадя на пътна помощ?
Жером даже отстъпи от изненада. Огледа момичето – малко по-ниска от неговите сто и осемдесет сантиметра, с мокра, тъмнокестенява коса, която се спускаше до раменете й. Велуреното яке, дънките и маратонките й бяха подгизнали от дъжда. Стоеше със свити пред себе си ръце и трепереше от студ.
– Разбира се... – съвзе се мъжът. – Влезте.
Жената благодари и плахо пристъпи в антрето. Жером хлопна вратата. Не беше очаквал нещо подобно и си помисли, че ако в този момент се появеше проститутката, щеше да се окаже в относително конфузна ситуация, но не можеше да остави момичето навън, камо ли да я изгони. Погледна я и му дожаля от вида й. Протегна ръка и се представи. Името й бе Жозефин.
– Седнете до камината да се постоплите – придърпа единия фотьойл. – Къде ви е колата?
– Ами на около километър оттук. Нещо стана и не иска да запали.
– Има ли гориво? – взе телефона си той.
– Certamente* – усмихна се тя.
Жером замръзна.
– Говорите италиански?
– Да – погледна го изненадано жената. – Аз съм италианка. Макар че живея тук от доста време все още понякога неволно използвам родния си език.
Огледа я внимателно. Отговаряше в много голяма степен на описанието, което бе направил по телефона. “Нима това е... проститутката?” – учуди се Жером.
– Сега остава да кажете, че говорите и английски – усмихна се той.
– Естествено – погледна го озадачено момичето. – В наши дни това е неизбежна необходимост.
Той тихо се засмя. Наистина го беше замислила добре. Играеше ролята си отлично.
– Разбирам...
Погледна телефона, и отново премести поглед върху жената. “Добре, нека да играем”, каза си той.
– Сигурна ли сте, че искате да извикате пътна помощ по това време? Сега е почти девет, докато дойде ще мине вероятно час, ще пътувате по тъмното, ще стигнете в града чак към единадесет... къде ще намерите отворен сервиз посред нощ?
– Прав сте, но какво друго да правя? – смути се тя. – Има ли хотел наблизо?
– Не – поклати глава Жером.
Младата жена повдигна рамене и отпусна поглед към ръцете в скута си.
– Тогава няма как.
– Знаете ли – започна Жером, като си придаде необходимата сериозност, за да изиграе ролята си. – Знам че не се познаваме, може би ще прозвучи неподходящо, но защо не останете тук? Имам свободна стая, където ще се чувствате добре, а утре, по светло, ще извикате пътна помощ и ще пътувате по светло.
– Не, господине... – смутено отвърна тя.
– Зная, че във вашите очи изглежда съмнително, но, все пак, вир-вода сте, навън е студ, докато се приберете, ще сте премръзнала.
– Не бих желала да ви притеснявам...
– Да ме притеснявате? Ни най малко, госпожице! Чакайте – сети се Жером. – Сега ще ви намеря някакви дрехи, които да облечете. Не можете да стоите така, ще настинете.
Излезе от хола преди момичето да е отвърнало нещо и след минута се върна с кърпа, памучен суичър и долнище към него.
– Ще са ви малко големи, но ще се чувствате по-добре, отколкото ако стоите мокра. Преоблечете се спокойно, аз ще приготвя нещо за хапване. Сигурно сте гладна. После, ако желаете, ще се обадите на спешния телефон да изпратят дежурна кола. Ето телефона ми – подаде й го той заедно с дрехите и отиде към кухнята.
Жером се подпря на плота и безмълвно се разхили. Момичето определено си го биваше. Играеше толкова добре, че му беше необходимо известно време, докато се усети, че това не е случайност. Изуми се от бързината, с която бяха реагирали от агенцията за компаньонки. “Наистина е точно такава, каквато я описах”, мислеше си той. Приличаше донякъде на Натали. Изведнъж си даде сметка, че очевидно още не беше забравил предишната си приятелка и подсъзнателно беше вмъкнал част от нейните черти. Жером се отърси от тази мисъл. Извади пилето и картофеното пюре от хладилника и ги сложи в микровълновата печка, която тихо забръмча. В ума му се завъртя една идея, на която не можеше да устои. “Не е редно – каза си мъжът. – Ако ме види ще стане тъпо, но... какво пък, в крайна сметка тя си е от занаята.” Жером тихо се измъкна от кухнята и внимателно подаде главата си наполовина иззад стената в коридора.
Момичето бе съблякло якето и пуловера, и припряно разкопчаваше колана си. Не носеше сутиен. Пламъците от камината се отразяваха по гладката й кожа, проблясваха по заоблените й рамена, фино рисуваха контурите на нежните й ръце, плъзваха се по плоския корем, трептяха върху малките й стегнати гърди. Независимо от припрените й движения, в тях личеше завладяваща грация. Тя се наведе и смъкна дънките. Мъжът не смееше да поеме въздух. Меката светлина галеше извивките на заобленото й дупе, очертаваше изящно оформените й бедра, светлосенките се спускаха надолу към тънките й глезени.
Пищенето на микровълновата огласи квартала. Жером се дръпна светкавично и се шмугна в кухнята. Въздъхна шумно и усети, че дланите му незабележимо потреперват.
– Благодаря за дрехите – чу зад себе си мелодичния й глас.
– Няма за какво... вечерята е готова. Не е кой знае какво но...
– Не беше необходимо...
– Удоволствието е мое – усмихна се той и отвори бутилка вино.
Момичето беше страхотно! Вече изобщо не съжаляваше, че бе попаднал на онази реклама, че бе набрал изписания номер.
– Все пак се обадих на пътна помощ – каза Жозефин, когато се настаниха в малката трапезария. – Дадох вашия адрес и казаха, че до час ще дойдат. Ще закарам колата пред нас, а утре ще мисля за сервиз.
– Но защо?
– Не искам да ви притеснявам – отвърна уклончиво, като повдигна рамене.
Жером я погледна объркано. Не можеше да разбере какво означаваше това. Помисли си, че може би трябва да я попита направо, когато отново се разнесе звънецът в коридора и той се надигна от масата. Отвори входната врата.
– Здравейте, от агенцията...
Мъжът застина.
– Натали?
Бившата му приятелка изглеждаше не по-малко стресната.
– Ти?...
– Какво правиш тук? – едва промълви той.
– Ами аз... – тя старателно затваряше чадъра си – просто... минавах и...
– Откъде знаеш, че съм тук? – очите му се присвиха.
– Не знаех...
Натали пое въздух.
– Минавах наблизо и... колата ми се повреди, та просто търсех помощ.
– Моля? – просъска Жером.
Умът му се опитваше да осмисли очевидното.
– Ти откога живееш тук? – изстреля Натали. – Твоя ли е тази къща? Не си ми казвал, че я имаш?
Мъжът я гледаше със стиснати устни без да примигва. В мислите му пробягваха мигове от съвместния им живот, доверието, което бе имал в нея за всичко, целувките, с които я изпращаше на работа в... редакцията. Искаше му се да я попита, да разбере повече, но изведнъж осъзна, че няма смисъл.
– Разкарай се.
– Но, Жером...
Изпитваше единствено снизходително презрение.
– Не си прави труда. Излишно е.
Затвори вратата под носа й и остана загледан в пространството. Не знаеше как да реагира. Трябваше ли да реагира някак? Може би, но, изненадващо дори за самия него, даже омерзението, което бе почувствал в първия момент, беше изчезнало.
– Жером? – дочу се от трапезарията.
Гласът го изтръгна от мислите му.
– Жером? Всичко наред ли е?
– Да... да – отвърна машинално.
Пое дълбоко въздух. Мислеше си, че би трябвало да се чувства предаден, да мрази Натали, защото сега си даваше сметка, че тя го е лъгала за работата си през цялото време, но нищо подобно не усещаше. Дори не успя да открие следа от емоциите, които, макар и все по-бледо, продължаваха да живеят в него след като тя го бе напуснала. Единственото, което изпитваше, беше свобода, за първи път от четири месеца.
Мъжът се усмихна и се върна в трапезрията.
– От пътна помощ ли бяха? – попита младата жена.
– Не... един съсед се отби да ми каже нещо.
Жозефин кимна.
– Пилето е чудесно. Дано и дрехите ми изсъхнат, докато дойдат да ме вземат.
Жером се загледа в нежните й черти и тихо се разсмя.
– Не се притеснявайте за тях. Едва ли ще са изсъхнали. Ще ги сложа в плик и ще вземете моите.
– Но...
– Няма да допусна да се разболеете – усмихна се Жером – а и това ще ми даде повод тези дни да ви се обадя, Жозефин, стига да нямате нищо против.
Тя сведе очи към чинията, докато отрязваше залък месо, но Жером успя да мерне фината й усмивка.
– Не, разбира се, ще ми бъде приятно.
Наля виното и тихият звън на чашите меко се разнесе между тях.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
*Certamente (ит.) – разбира се.


Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Prostitutkata/171864.html#ixzz2RqQPqC91


2013-03-09


★ ★ ★ ★ ★


 



четвъртък, 25 април 2013 г.

Гост на блога q. bodica / NELETA /


25.04.2013

Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие!



ще танцуваме пак, Любов

Ти знаеш - късно е, да се връщаш в мене.

В мрака ням, пътеката я няма.

Тихите щастливи, отминали моменти

обвиват нощта ми с тъгата бяла.

Бавно пада сняг... посред слънчево време.

В мен тетивата тежко трепти

преди великия дълъг път да поема

към просторите на родни звезди.

Вече зная - да се връщам в тебе, късно е.

Пътеките в тишината натежаха

и сякаш Луната от небето ми откъснаха.

А в нея все моите копнежи спяха.

И ето - лунна прах сребро в косите стеле,

а в мене блика кротка светлина.

Пътеките ни, нейде в бъдното са спрели -

бяла спирка за мъж и за жена....



q.bodika
2013.03.10


Какво ме вдъхнови?!



Разказът на Рая Вид "Танцувай още!" ме връща няколко пъти към себе си, забърквайки коктейл от дъжд и спомени в мен. И.... това стихо....

Бъркат в дълбочина разказите ти, Рая! Благодаря. 

А тебе, Любов моя - те чакам в безкрая на времето...

  







❤  



"Преди зората те чувам да шептиш в съня си: "Не позволявай утрото да ми го отнеме"..."


  

"...Измина цял живот докато открия някой, докато открия някой да остане. Чаках твърде много, а сега си тръгваш, о, моля те не ми отнемай всичко..."









сряда, 24 април 2013 г.

Гост на блога SULEIMO - ЗАЕДНО ІІ




Заедно (втора част)

Тя
Всичко случило се е оставило своя отпечатък върху двама ни. Но ако има желание за заедност, всичко се преодолява. Това, че научи много неща за мен, го използвай в наша полза, а не против нас.
Ти също си се променил, за което поемам изцяло вината. Чувствата ти са най-силен коз. Изрази ги, за да разбера, какво искаш. Иначе, започвам да се съмнявам, дали въобще ги има.
Измъкнах се от дупката сама, въпреки теб. Ако ти е уютно да ти е зле, стой си там. Аз искам да е пролет и люляци в душата ми. Говоря с надежда и любов. Гледам да не обръщам внимание на иронията и тона ти. Не си позволявам отрицателни мисли. Говоря в сегашно време, гледам напред и правя планове за нас. Искам да ти е леко на душата. Да си усмихнат, да обичаш, както само ти си можеш!
Няма дя ти помагам да си намериш нова любов. Аз ще правя каквото е нужно, за да ни има, да сме щастливи заедно.
Не вярвам, че това са последните страници от нашата приказка. Мисля, че това ще е нов етап от живота ни. Ще бъдем заедно въпреки всичко. Ти ще бъдеш гадняр. После ще ти омръзне, защото не си толкова зъл вътре в сърцето си. Аз ще търпя, колкото е нужно и когато най-малко очаквам, ти ще ме изненадаш с добро отношение. Дано не се съсипем взаимно до тогава.
Нека не драматизираме излишно. Никой няма нужда от това. Не се притеснявам да говоря за чувствата си, не ги крия и подтискам. Ще направя всичко, каквото пожелаеш от мен, само отново да ми вярваш. Май, току що си продадох душата!
Той
Винаги съм си мислил, че когато една жена знае, че е единствена в сърцето на мъжа си и той ú принадлежи, ще бъде щастлива. Но явно това приспива чувствата. Ще трябва да поръся малко съмнение, колкото да ти държа сетивата отворени.
Относно суетата при жените, зависи на кого ще попадне. На мъж, който само я желае или на творец, който ще я вкара в приказка и ще я понесе в небесата.
Не си подритвай късметчето и не си прави повече експерименти. Хубаво ми е с теб, но това не е постоянна величина. Остава времето да покаже. Нека любовта и сърцето ти те водят по пътя на щастието.
Аз проявявам нежност към теб под формата на ръка в косите или те гушкам. Цвете без повод или малки изненади, които намираш на различни места. Усмивката ти ми казва всичко. Не е трудно да започнеш връзка, а да я поддържаш с години жива.
Искам да си останем семейство, но само при условие, че това което мога да ти дам, ти стига и те прави щастлива. Не мога повече да те обичам, отколкото сега. Не мога да съм по-верен, отколкото съм бил винаги.
Искам да си искрена, да си имаме доверие и да си ми вярна. Е, има някоя друга звезда, която мога да ти сваля, но сърцето ми ти принадлежи от доста години. Само едно е, нямам друго.
Избора е наш luna del mio cuore!
И не забравяй да се усмихваш, по-красива си за мен.

Посветено на mi amor за 25 години от заветното "да"!
 
Suleimo 
09.04.2013








❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡



"...Всеки път, когато затворя очи, всичко, което виждам си ти! Дай ми причина, която да обясни,
защото не чувствам сърцето си. Всеки път, когато ме напуснеш, аз просто се разпадам. И когато заспиш бързо се чудя, къде ли "отиваш". Може ли да ми кажеш? Много ми се иска да знам.
Защото ми липсваш и това е всичко, което искам да кажа. Предполагам, че ми липсваш красавице и тези три думи казват всичко! Знаеш че ми липсваш..."



<<<"...Защото просто ми липсваш!...">>>






вторник, 23 април 2013 г.

Гост на влога SULEIMO - ЗАЕДНО І





Заедно (първа част)

Той
 
Как стигнахме до тук?
Да потискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите за, които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат да искаш още и още. Срещаш магията, тръпката, която искаш.
Отделно в средата в която си, ти влияе силно. Повечето ти приятелки, търсят емоциите като теб. Имат или са имали извънбрачна връзка, практически вие се чувствате щастливи извън семейството си.
Не вярвам да се промениш, а и не искам. Бъди себе си, стига роли. Няма смисъл, живота си заминава. Не искам аз да съм човека, който те лишава от всичко това. Чувствата ми са твърде малък коз и много самотни, за да те променят.
Не вярвам в последния шанс. Вярвах в новото начало за нас, но ти бързо ме свали от облаците. Не те виня за нищо. Имаш право да търсиш щастието другаде, щом него получаваш с мен. Благодарен съм за отдадените години. Чувствах се късметлия и щастлив. Знам, че няма да стана мъжът от мечтите ти, но ще остана в спомените ти.
Смятам, че правилният избор е раздялата. Ти ще тръгнеш да търсиш магията, ако не си я намерила вече. Аз пък жената, на която ще имам доверие и моята любов ще ú е достатъчна. И, ако за десерт си сложи табелка “от тук нататък ще съм само твоя”, ще си ударя дупето в тавана. Не преставам да съм идеалист и мечтател. Всичко хубаво си има край. За съжаление пишем последните страници на нашата приказка.
 
Тя
 
Всичко това ми прилича на ”аз се отказвам”. Никъде в писмото ти не видях желание, а само оправдание, защо няма да си с мен. Ако искаш да сме заедно, прави неща, които ни събират. Старая се това, което си написал, да го обърна в наша полза. Преди не съм се съмнявала в чувствата ти, но вече да. Приемам го за полезно усещане.
Не само аз, всяка жена има нужда да се чувства желана и оценена по достойнство. Който ти каже, че не е така, те лъже. Чиста суета, ето ти още един грях към моите.
Нямам нито една щастливо омъжена приятелка по твоите критерии. Никой няма идеален брак. Въпроса е да не взираш само в лошото и миналото.
Ние бяхме изключение и много хора ни завиждаха. Да говорят каквото искат. Дори и в най-лошия си период сме били по-добре от тях.
Когато ти говора искрено, казваш, че те лъжа. Когато оставям делата да говорят, в роля съм влизала. Никаква женска интуиция не помага, ако любимият мъж те приема за противник.
Отговори си на въпроса какво искаш и кое те прави щастлив. Можеш да го споделиш с мен, ако желаеш. Обещавам ти искреност. Ти си решаваш дали да ми вярваш.
 
Посветено на mi amor за 25 години от заветното "да"!

Suleimo
09.04.2013


Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Pisma/Zaedno-parva-chast/174156.html#ixzz2REuKxMPv 




❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤




"Причината, да те обичам, си ти.
Само ти, просто ти!
Да, причината да те обичам, е всичко, през което сме преминали..
Затова те обичам..."





Гост на блога WATERFALL / Росен Алексиев /






❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ...





КАКВО Е СТИХЪТ?

Какво е стихът - прекрасно творение

пленило в своите думи духът,
емоция носещ и вдъхновение,
думи в музика и улавя мигът.


Докосва тъй нежно, душата трепти

в него се виждат сияйни звезди,
мечти не изречени на листа обречени.
Тайни изречени за някой наречени.


Словото е сила, словото е огън,

можеш да запалиш и пожар огромен.
Можеш да събудиш, може и да водиш,
може да се бориш също и да спориш.



Всяка дума носи някаква магия,
всяка мисъл в дума свойта същност скрива. 
Всяко вдъхновение дава свойта сила
и стиха превръща в истинска стихия.




 waterfall
2011-12-06 






понеделник, 22 април 2013 г.

АВТОРСКИ СТИХ - ELIBOTO - Едно неизпратено писмо


Едно неизпратено писмо


Ослепях,  а вече и не чувам!
Отне  ми всичко с твоето отричане.
Кажи  ми как сега да съществувам,
щом  взе обратно своето обичане.
Повярвах ти,   че Господ те изпраща
да сгряваш дните ми, да радваш нощите.
Сега в мене вярата разклащаш,
писмо очаквах,   няма го във пощата.
Ти казваш,  че не си ми длъжен,
че с  мене уговорки нямаш писани.
Защо ли тонът ти е малко тъжен,
а  думите  ти  толкоз  сприхави…
Е.
12.04.2013
eliboto

"...А колко е страшно да бъдеш влюбен На 40 години. И колко е страшно да бъдеш разлюбен На 40 години. Без болка, без магии без сълзи, раздялата не носи свобода, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам. ..."


                                            http://www.youtube.com/watch?v=xlZNA5g8i8g








петък, 19 април 2013 г.

АВТОРСКИ СТИХ - ELIBOTO - Не са ми нужни думи


RE: RE: Не са ми нужни думи
Не са ми нужни думи да изричам,
когато нещо ме докосне нежно.
Не са ми нужни думи,  да се вричам,
да се предам в ръцете ти копнежно.
Жадувам  аз  за устните ти жарки,
за топлите ти  мъжки  длани,
сърцето ми от вените на шарки
да се отпусне в ръцете ти мечтани.
Веднъж навлязла във кръвта  ти
като змийче гнездо да свия,
да лягам нежно на гръдта ти,
от устните ти дъх да пия!
Да боледуваш заразен от любовта ми,
да искаш да не си ме срещал никога,
да шепнеш името ми до забрава
и да си проклинаш дните с викове.

30.03.2013г
eliboto


Продължението на едно обещание…  Посветено…