петък, 28 февруари 2014 г.

Експресът, наречен живот


Експресът, наречен живот



Още с раждането си, човекът се качва на експреса на времето и започва своето пътешествие. За едни това пътешествие е кратко, за други дълго, но крайната гара винаги е една и съща. За всички... И няма измъкване...

Експресът първоначално пътува бавно. През прозореца на всеки един ден виждаш нови места, научаваш нови неща, срещаш други пътници... Разменяте идеи, мисли, флуиди, учите се един от друг, да обичате, да мразите, да добрувате или воювате, да бъдете човеци...С всеки следващ ден скоростта се увеличава, расте, гледката се размазва, детайлите постепенно се губят.. Само обръщайки се назад, можеш да видиш ясно какво е било.


И така ден след ден, месец след месец, година след година, лети експресът на твоя живот и безмилостно те доближава до крайната дестинация. Влакът внезапно спира и по уредбата съобщават едно име. Пътят на човекът, когото извикват свършва тук, сега и завинаги...
Защо ви говоря всички тези неща?!? Важно е едно, колкото и кратко да продължава возенето, поне да е в приятна компания, с приятни хора. А пък , ако ти се падне да си в първа класа, какво по –хубаво от това... Днес е 28-ми февруари 2014, още един месец е преминал покрай прозореца на влакът - убиец. Всеки от нас се надява пътуването да продължи още... И да бъде пълно с радост и веселие... Ами, нека да бъде, нека си го направим, ако не приятно, поне поносимо...



Радвайте се, утре  е първи март и пътуването продължава... Бъдете много щастливи с поредната пролет, обичайте и бъдете обичани... И не забравяйте да подарите мартеничка.. за здраве и късмет.
ОБИЧАМ ВИ!




непубликувано
eliboto
28.02.2014




събота, 15 февруари 2014 г.

КУПИДОН Е МЪРТЪВ... ГОСТ НА БЛОГА МИ - АНАБЕЛ


Свети Валентин се отлага!

Любовта се евтино напи...
и някъде на друга гара,
сменя болката срещу мечти...
Отлага се казах! Във време и час,
където празнуват, няма място за нас.
В различни стаи, различни светове...
чашите държим, умножаваме по две...
Две болки. Две деца. И смърти две,
заслужено приети. А в черното небе
звезди отложено ни светят...
И луната, тази стара лейди...
сякаш свети по-ярко отпреди,
като в нощ от празнични конфети...
когато пръстени със теб смених.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=319564




четвъртък, 13 февруари 2014 г.

КРАСИ ЧЕРНЕВ, дами и господа....




Рисуване на чувства с темперни бои

 
Гаси угарката си здрача
във мръсносиньото стъкло на залива.
Денят събира своите играчки
и по домовете ги затваря…

Разведени, семейни и самотни –
присядат в кухните и пият.
Луната ги наглежда - лампа нощна,
от скука идва ù да се покрие.

Със облаци, които скриват, но не топлят,
досадни - с безплътните си форми и постели…
Луната е…
Луната е покварена самотница,
която в залива
от много нощи се заглежда…



http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=319373


сряда, 12 февруари 2014 г.

Днес гост на блога ми е Ирен


 Не ме кори...

Ако някой ти каже да не хвърчиш в небесата,
кажи му да се маха от твоя облак!
Боян Максимов



Не ме кори...
Опитах... не мога да порасна...
Обичай ме такава – мечтаеща  под падащи звезди...
Хвърчаща в небесата, наивна, безразсъдна, страстна...

Не ме кори...
Обичай ме такава... опитай... В очите мои погледни...
Там има всичко – обич, болка, радост, щастие, сълзи...
Обичай ме такава... успееш ли - ледът ще се стопи...

Ако не можеш... Просто ми прости...
Но слез от облака ми... тогава за двама ще  е тясно...





 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317084