Приказките, ама по нашенски...
/ От цикъла „Приказките не са това, което бяха”/
Принцесата днес грахови зърна събира
за супа или за яхнийка постна и салата,
а Принцът тъжен в къщи се прибира -
попийнал и пеша, без конче и заплата.
Ламята Спаска пък юнак залюби,
един от трима братя мързеливи.
Тя златната си ябълка загуби,
щом му я даде, той я размени за слива.
И като казах слива, та се сетих
за онзи дето смет събирал.
Сега концесия си има на морето
и кинти го заливат без да спират.
А Царят вече не предлага дъщеря си
на голчовци и на бедняци умни, смели.
Разменя я за двадесет палата,
презокеански кораби и яхти бели.
Хензел и Гретел пак „трохи” събират,
но не в гората, а на плажа вечер.
Пресяват пясъка и що намерят го прибират,
за черни дни го кътат надалече
в чужди банки, че на родните им нямат вяра,
че нещо взеха да не плащат.
А да ви кажа и за него – за рибаря.
Той златни рибки веч не хваща,
че много ни отровени водите бИли
с мазут и нефтени остатъци смърдящи,
за туй се грижели заводите ни мили,
отпадъците във морето пращали.
И феите не са това, което бяха,
със Питър Пан не се закачат вече.
Те чакат нещо чуждо да „захапе”
и после бягат от България далече.
Така видях ги приказките днешни
обърнати с хастара си навън.
Не съдя никого, не сме безгрешни.
Животът ни – един кошмарен сън!
eliboto
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Humoristichna/Prikazkite-ama-po-nashenski%E2%80%A6/180852.html#ixzz2bnN439Db
Забележка: Всички снимки използвани в блога са от Гугъл+ и Нета!
