понеделник, 19 август 2013 г.

По ръба...


Игра на Живот

Идва  време, когато осъзнаваш, че просто трябва да си тръгнеш. Вече не си необходим, свършил  си  работата,  за  която  си  бил  предопределен  и  това  е  краят.

Край  на какво?  На илюзиите?  Не!  Те продължават  да  живеят  вътре в теб,  да  напомнят  за себе си с онова леко пробождане отляво,  да те карат да си задаваш въпроса:  „ Ами,  ако  бях останал  още  малко,  дали  нещата  нямаше  да  се  променят?”.   Но  ти  знаеш,  че  нищо  няма да  се  промени,  че  е  дошло  време  да  сложиш  точка.

Краят  на  чувствата?  Не  и  това!  Те  са  живи,  пулсират в главата ти и ти напомнят всеки миг за себе си, като болен зъб, една постоянна трептяща болка. Чувстваш се смазан,  употребен и захвърлен,  ненужен,  като камък  на  шията на някого.

Краят на твоето време? Отново не! Моментът още не е настъпил, имаш много уроци да усвояваш, много път да извървиш.  Пътища усукани, с хиляди точки на пресичане. Това те обърква, не знаеш накъде да вървиш, луташ се, блъскаш се в стените на прокопаните от теб галерии и очакваш всеки момент да се срутят върху главата ти. Потъваш в сивота, хиляди нюанси на отчаянието те заливат. Обръщаш се назад и виждаш някъде много далеч една светла точица, но не можеш да се върнеш. Животът е игра, която има точно определени правила. Едно от тях е, че няма път назад! Можеш да криволичиш встрани, да спираш, за да си починеш и пак напред. Дори нямаш право на скок. Трябва да преминеш през всички квадратчета предназначени  за теб. Всяко поле е едно изпитание или награда. Зависи как си се представил и какво си заслужил. Има и нечестни играчи, които използват непозволени средства и бързат да грабнат наградата. О, човешка суета! Те не осъзнават, че там на последното квадратче няма победители. Там всички са равни.

Краят на мечтите? Не мисля, че мечтите могат да имат край! Дори и да си раздал повечето, все е останала някоя, може да е много мъничка и невзрачна, но си е твоя мечта и никой не може да ти я отнеме. Тя се е свила в най-тъмното ъгълче на съзнанието ти и не помръдва, притихнала е, чака своя звезден миг. Ти си я отглеждаш, къташ си я, тя ти дава сили да продължиш да играеш. Надеждата, че мечтата ти някога може да стане реалност, те води за ръка, тласка те, когато спираш, а понякога ти дава криле. Важното е да не се страхуваш да полетиш. Колкото и кратък да е един полет, той си заслужава! Дори болката от падането не бива да те отказва, защото тя те води към мъдростта.





Краят на любовта и вярата в доброто? Не! Любовта и вярата са безкрайни! Ако ги няма, просто си мъртъв! Знаеш, че някъде там в пространството, може и да е зад ъгъла, те чака някой, за когото ти ще си всичко на този свят. Че този някой няма да те предаде, да те изостави. Той ще те накара да се чувстваш значим, необходим, безусловно, без думи, на сърцето думи не са му нужни. И точно в този миг ще почувстваш, че летиш. Усещането е великолепно, неповторимо, различно от всички други приятни емоции. Върховно!




Краят, той все пак настъпва, но край на какво? На поредния етап в съществуването  ти! Дошъл е моментът да затвориш тази глава от книгата на своя живот. Остават само спомените, някои красиви, други грозни, но са си само твои.  Играта продължава, ти не спираш да пишеш, отгръщаш нова страница и започваш следващата глава. Това е! До самият свършек! До последната дума и голямата черна точка. Можеш за малко да поспреш, да поемеш дъх. 
Дишай дълбоко! Не спирай да дишаш! Предстои ти още много път. Хайде, време е!

Да играем!