събота, 28 септември 2013 г.

В клетка


"Волята е това, което те кара да продължаваш, дори когато всичко останало ти казва, че си победен. Волята те прави неуязвим!" 
Карлос Кастанеда





В клетка

(Стихове и мисли от "черната тетрадка")

Тази вечер съм много сама.
Пусто ми е,  някак превито.
Попитах Луната къде си сега,
а  тя ме изгледа надменно-сърдито.

После намигна дръзко с око
и спусна плътно завеси.
Заплака небето,  покри се и то,
на мълниен клуп се обеси.



Реших да намина в съня ти,  да  зърна
усмивка ли има,  или сълза по страните ти.
Приседнах до теб,  поседях  и  си тръгнах.
Не намерих себе си там,  във очите ти.



Не бях във съня ти,  другата беше,
на нея усмивка топла даряваше.
Тя сгушена нежно до тебе лежеше
прегръщана,  любена,  обещаваща.

Приведена тихо, пристъпих на пръсти,
извърнах се бавно,  запечатвайки гледката,
затворих вратата и се прекръстих.
Бог да е с вас,  аз се връщам във клетката!

eliboto
27.09.2013




Плъзнах се чак до долу, че и по-нататък! Спомних си! Осмелиш ли се да стигнеш чак до долу, нищо повече не може да те спре!

"Няма да умра, ако ме напуснеш.
Няма да плача, можеш да ми вярваш..."



Забележка: Всички снимки използвани в блога ми са от Г+ или Нета.