Love Kills...

Любовта убива…

-         Любов моя! – стенеше Тя, окована в страстната му прегръдка.

-         Мммм…! – изръмжаваше Той докато я обгръщаше и потъваше бавно и чувствено в недрата ù. Погалваше я нежно, отъркваше се о нея, издаваше тихи мъркащи звуци, наблюдаваше я под спуснатите си клепачи и когато усетеше, че тя наближава кулминацията, я плясваше силно, за да не ù позволи да свърши. Тя тихо изохкваше от сладката пареща болка на грубите му ласки.

-         Не спирай, мили, искам те! – шепнеше и се гърчеше  от напиращите конвулсии, от  желанието да я изпълни цялата и изпулсира огромната вълна от задържана, стаена енергия, която набираше сила с всеки следващ тласък.

При допир Той усещаше колко е гореща и повече не можеше да се владее…

-         Дааа… - изрева мощно и задраска с нокти по плътта ù, захапа я, проникна дълбоко, тласъците му бяха все по-силни и бързи. Всичко се залюля. Преплетените им тела горяха и излъчваха мека розова светлина. И тогава тя избухна в катастрофичен оргазъм. Пулсациите им се сляха. Той потрепери от парещата течност, която се изля от Нея и Го качи на седмото небе…

~~~~~~~

Кратка бележка: Днес в 15:37 часа в океана, близо до остров Занзибар, изригна подводен вулкан. Отчетено бе земетресение с магнитут  7.5 по скалата на Рихтер. Има опасност от цунами. Жителите на близките острови се евакуират. Няма съобщения за жертви. Само една скална група е изчезнала  от земните карти.

~~~~~~~

Той-Океанът…

Тя  е скалà в океана от чувства,

Той - вълната,  която я гали.

Обгражда я,  за да почувства

как в недрата ù огън пали.

Не е роден само за нея, полигамен е,

подивял от целувките страстни на вятъра,

от Слънцето знойно разпален  е,

помъдрял от сладкия зов на Луната…

Един клип ме вдъхнови за тази творба: https://www.youtube.com/watch?v=LA1oLx9KpBk&list=FLdvzQTI8PG1rGS1uBxPFndg&index=2

eliboto

29.08.2013

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=309418

Забележка: Всички снимки в блога са от Г+  и Нета!

Август е Септември..

Август е Септември

(по едноименната песен)

„… Винаги боли!”

Август ме понася на птичи крила.

С последна усмивка погалва ни лятото,

бавно си тръгва и ражда сълза.

Време е да поема със ятото.

Септември напира буен и млад.

Чувства горещи бавно изтляват.

Дните се нижат в свой кръговрат.

Моето време свършва тъдява.

Вятърът свири пиян от емоции,

еднопосочен билет ми предлага.

Облаци бели сърфират в потоци и

предвещават прохлада и влага.

Чувствено тръпнат телата ни в мрака,

бърза целувка, нежно дихание.

Аз съм Август и пътят ме чака.

Ти си Септември, носиш ухание

на прегоряла трева и плодни градини,

стъпваш напето, без колебание,

рисуваш в душата ми чудни картини,

скъсяваш дните от разстояние.

Аз  и ти,  хванати в капана на времето,

винаги заедно, но никога в цялост.

Всеки си носи товара на бремето

и бавно пристъпва към  своята зрялост.

eliboto

23.08.2013

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=309028

Забележка: Всички снимки са взети от Гугъл+ и Нета!

По ръба...

Игра на Живот

Идва  време, когато осъзнаваш, че просто трябва да си тръгнеш. Вече не си необходим, свършил  си  работата,  за  която  си  бил  предопределен  и  това  е  краят.

Край  на какво?  На илюзиите?  Не!  Те продължават  да  живеят  вътре в теб,  да  напомнят  за себе си с онова леко пробождане отляво,  да те карат да си задаваш въпроса:  „ Ами,  ако  бях останал  още  малко,  дали  нещата  нямаше  да  се  променят?”.   Но  ти  знаеш,  че  нищо  няма да  се  промени,  че  е  дошло  време  да  сложиш  точка.

Краят  на  чувствата?  Не  и  това!  Те  са  живи,  пулсират в главата ти и ти напомнят всеки миг за себе си, като болен зъб, една постоянна трептяща болка. Чувстваш се смазан,  употребен и захвърлен,  ненужен,  като камък  на  шията на някого.

Краят на твоето време? Отново не! Моментът още не е настъпил, имаш много уроци да усвояваш, много път да извървиш.  Пътища усукани, с хиляди точки на пресичане. Това те обърква, не знаеш накъде да вървиш, луташ се, блъскаш се в стените на прокопаните от теб галерии и очакваш всеки момент да се срутят върху главата ти. Потъваш в сивота, хиляди нюанси на отчаянието те заливат. Обръщаш се назад и виждаш някъде много далеч една светла точица, но не можеш да се върнеш. Животът е игра, която има точно определени правила. Едно от тях е, че няма път назад! Можеш да криволичиш встрани, да спираш, за да си починеш и пак напред. Дори нямаш право на скок. Трябва да преминеш през всички квадратчета предназначени  за теб. Всяко поле е едно изпитание или награда. Зависи как си се представил и какво си заслужил. Има и нечестни играчи, които използват непозволени средства и бързат да грабнат наградата. О, човешка суета! Те не осъзнават, че там на последното квадратче няма победители. Там всички са равни.

Краят на мечтите? Не мисля, че мечтите могат да имат край! Дори и да си раздал повечето, все е останала някоя, може да е много мъничка и невзрачна, но си е твоя мечта и никой не може да ти я отнеме. Тя се е свила в най-тъмното ъгълче на съзнанието ти и не помръдва, притихнала е, чака своя звезден миг. Ти си я отглеждаш, къташ си я, тя ти дава сили да продължиш да играеш. Надеждата, че мечтата ти някога може да стане реалност, те води за ръка, тласка те, когато спираш, а понякога ти дава криле. Важното е да не се страхуваш да полетиш. Колкото и кратък да е един полет, той си заслужава! Дори болката от падането не бива да те отказва, защото тя те води към мъдростта.

http://vbox7.com/play:2e9964e805 с превод

Краят на любовта и вярата в доброто? Не! Любовта и вярата са безкрайни! Ако ги няма, просто си мъртъв! Знаеш, че някъде там в пространството, може и да е зад ъгъла, те чака някой, за когото ти ще си всичко на този свят. Че този някой няма да те предаде, да те изостави. Той ще те накара да се чувстваш значим, необходим, безусловно, без думи, на сърцето думи не са му нужни. И точно в този миг ще почувстваш, че летиш. Усещането е великолепно, неповторимо, различно от всички други приятни емоции. Върховно!

http://www.vbox7.com/play:c1e2bcaf с превод

Краят, той все пак настъпва, но край на какво? На поредния етап в съществуването  ти! Дошъл е моментът да затвориш тази глава от книгата на своя живот. Остават само спомените, някои красиви, други грозни, но са си само твои.  Играта продължава, ти не спираш да пишеш, отгръщаш нова страница и започваш следващата глава. Това е! До самият свършек! До последната дума и голямата черна точка. Можеш за малко да поспреш, да поемеш дъх. 

Дишай дълбоко! Не спирай да дишаш! Предстои ти още много път. Хайде, време е!

Да играем!

http://www.vbox7.com/play:3472a03d  с превод

Приказките, ама по нашенски...

Приказките, ама по нашенски...

/ От цикъла  „Приказките не са това, което бяха”/

Принцесата  днес  грахови  зърна  събира

за  супа  или  за  яхнийка  постна  и  салата,

а  Принцът  тъжен  в  къщи  се  прибира -

попийнал  и  пеша,  без  конче  и  заплата.

Ламята  Спаска  пък  юнак  залюби,                     

един  от  трима  братя  мързеливи.

Тя  златната  си  ябълка  загуби,

щом  му  я  даде,  той  я  размени  за  слива.

И  като  казах  слива,  та  се  сетих

за  онзи  дето  смет  събирал.

Сега  концесия  си  има  на  морето

и  кинти  го  заливат  без  да  спират.

А  Царят  вече  не  предлага  дъщеря  си

на  голчовци  и  на  бедняци  умни,  смели.

Разменя  я  за  двадесет  палата,

презокеански  кораби  и  яхти  бели.

Хензел  и  Гретел  пак  „трохи”  събират,

но  не  в  гората,  а  на  плажа  вечер.

Пресяват  пясъка  и  що  намерят  го  прибират,

за  черни  дни  го  кътат  надалече

в  чужди  банки,  че  на  родните  им  нямат  вяра,

че  нещо  взеха  да  не  плащат.

А  да  ви  кажа  и  за  него  –  за  рибаря.

Той  златни  рибки  веч  не  хваща,

че  много  ни  отровени  водите  бИли

с  мазут  и  нефтени  остатъци  смърдящи,

за  туй  се  грижели  заводите  ни  мили,

отпадъците  във  морето  пращали.

И  феите  не  са  това,  което  бяха,

със  Питър  Пан  не  се  закачат  вече.

Те  чакат  нещо  чуждо  да  „захапе”

и  после  бягат  от  България  далече.

Така  видях  ги  приказките  днешни

обърнати  с  хастара  си  навън.

Не  съдя  никого,  не  сме  безгрешни.

Животът  ни  –  един  кошмарен  сън!

eliboto

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Humoristichna/Prikazkite-ama-po-nashenski%E2%80%A6/180852.html#ixzz2bnN439Db

Обичам те Майко Българийо ! - Кичка Бодурова

❤❤  ❤

Забележка: Всички снимки използвани в блога са от Гугъл+ и Нета!

Среднощната муза на Дани Сулакова...

Среднощна муза

- Ти какво правиш пак в съня ми бе?

- Ти ме повика.

- Как ли пък не! Дори не си спомням  името ти. Кой беше ти?

- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.

- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли!

- Ама с мен можеш да си каквато поискаш.

- Виж сега, интимното ни непознанство, само те кара да си въобразяваш разни еротични картини. Вземи се събуди вече!

- Аз ли, мила моя? Та нали ти сънуваш!

- Вярно бе. Ей сега ще се понапъна.

- Недей, задръж! Тъкмо съм ти измислил нова игра.

- И каква е? Бързо кажи!

- Ах, сладуранката ми тя! Как ú се иска да разбере, ама ще те поизмъча. Какво беше до сега? Ти ме призовеш. Аз цъфна веднага. После ти ме приковеш. Защо да не се сменим?! Па да грабна аз камшика, па да шибам, шибам от любов!

- Забрави! Този сън е мой и аз съм доминанта тук. Имам си играчки нови. Тук батериите не свършват като в реала. Виж как съм се барнала само! Лъснала съм си лачените ботушки. Искаш ли да ти оставя отпечатък някъде с него? Я на колене!

- Май, бая си ми набрала, драга!

- Ти какво си мислиш, че не знам как обикаляш сънищата и на другите поетеси ли?

- Леле, ревност ли долавям?

- Ще си изтъркаш вълшебната пръчица Магьоснико! Ревност, ще ти се!

- Ооо... станала си по-духовита!

- Ами, така е, чета много, не че по-умна станах!

- Като каза четене и се сетих за играта, която съм ти подготвил.

- Я, да чуя как ще ми приковеш вниманието!

- Не ме провокирай! Знам точно какво да направя, че да литнеш от кеф, но сега тръпката е другаде.

Така и така висиш в поетичния сайт, ще скрия по една кодова думичка в различни любовни стихове. Когато ги събереш всичките , ще трябва да ги сглобиш в творба. Като пъзелче, да си паснат на точното място.

- Абе ти луд ли си? Как ще ги позная? Колко думи да събирам? Ти знаеш ли, че тези поетеси сън не спят. Пишат ли пишат, сякаш от това им зависи живота. Как ще ги изчета всичките?

-Ще успееш, моето момиче. Когато видиш думичките, ще ти блеснат. Наградата си струва.

- И каква е тя? 

- Като сглобиш стиха и го публикуваш, всички ще ахнат и ще станеш една от тях.

- Голям праз! Нещо кеш няма ли? Криза е!

- Меркантилна си май!

- Никак дори , но от проба не боли!

- Боли то, ама после червена точка ще трябва да слагаш на текста.

Упс!! Стават грешки!! :))))

- Значи сега обуваш летящите цвички и хукваш при другите поетеси, да им нахвърляш вълшебните думички, а? Знаех си, че си се заблял по някоя друга, но ти си ги овършал повечето бе. Като не се навърташ край мен и моето вдъхновение пресъхна.

- Ревнива и меркантилна. Да не би да си зодия Козирог?

- Къш, къш от съня ми, гадинка такава, че ще призова моята дружка в игрите, а тя е такава вампирка, козирог дори. С две като нас задникът ти ще гори!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Телефона ми натрапчиво звънеше. Вдигнах без да погледна кой е.

- Познай какъв сън сънувах? - Анджи звучеше развълнувано.

- Та ти не спиш, кога успя и да сънуваш?

- Много смешно! Върна се!

- Кой бе, сестро?

- Музата ми се върна! 

- Не ми казвай, че беше обут по летящи цвички!

- Откъде разбра? Така си беше. 

- Ох, поетеси!  

suleimo

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/Srednoshtna-muza/180712.html#ixzz2bmF6ZVdU

Jessica Lowndes - I don't want you anymore

Забележка: Снимките използвани в публикацията са от Гугъл+ и Нета!

Днес ми гостува Ива Касабова...

Наричат ме Дон Жуан - разказ (Ива)

~~~~~~~~~~~~~~~

http://malkiatprintz.blogspot.com/2013/08/blog-post.html
~~~~~~~~~~~~

 Харесвам жените, влюбен съм в тях, в тези уникални създания... толкова красиви, толкова различни! И те ме обичат. Обичат ме защото съм техен. Завинаги. Всяка с която съм бил е в сърцето ми, там й е мястото, там е хранилището на моите музи, на моите усещания, на моите открития, на моите божествени кралици. Имам стотици майки, стотици съпруги, стотици любовници, стотици девици... защото това е жената, всичко това. Само този, който може да ги види в същността им, само той може да разбере, че те притежават всичко, всяко качество, всяка мъдрост, всяка истина. Дали съм се влюбвал? Влюбвал съм се всеки ден, по някога и по два-три пъти на ден. Дали съм обичал някоя цял живот? Всяка една без изключение! Сигурно смятате, че това е невъзможно, но е така. Маниак ли съм? Маниак съм, защото естетиката ми е маниакална, естетика която притежава всяка жена, дори най-грубата, дори дебелата, дори кльощавата без капка женственост, всяка носи чар и огън, много огън у нея. Успееш ли да го запалиш, няма да има по-щастлив от теб, но това е трудно, много трудно... жените не разбират секса, не разбират изкуството на любовта, защото не попадат на естети, на ценители на женското, на поклонници на божествената им натура. Колко бедни са мъжете, които не могат да се докоснат до това богатство! А тя, жената, остава тъжна и неразбрана, потъпквана и мамена, изнасилвана всеки ден от грубоватия си, недодялан мъж, неразбиращ невежа, заек за разплод, безчувствен към нежната й кожа от грубите си ръце, погубващ истинската й природа в безхаберието си, без да осъзнава какво престъпление извършва. Затова ме обичат жените, обичат ме и са ми благодарни, грижат се за мен и дори не се ревнуват една от друга. За тях аз съм единствения мъж на света... търсят ме и аз се отзовавам. Всяка ми е скъпа. Рисувам по тялото й, изтръгвам стонове от тях, които не са човешки, всяка минута посвещавам на нея, не мисля за себе си; моето сексуално удоволствие се състои в нейното, достигне ли върховете достигам ги и аз, иначе не бих могъл. Освобождават се, не искат и не очакват друго от мен, само любов, само това им липсва, липсва им на всички жени откакто е създаден човекът. Някои се заблуждават, смятат че любовта е нещо друго, но не е... това е тя, в най-чистата й форма, сексуална наслада – нищо друго. Без нея всеки брак е обречен на неудовлетвореност, всяка връзка е просто съюз и заблуда. Аз съм длъжен да им помогна да разберат себе си, да отворят съзнанието си за мъжа, да почувстват колко уникални са, да бъдат обичани, желани... затова им се посветих. Затова написах хиляди разкази за тях, еротични разкази, за всяка натура, за всяка чувствителност, за всяка една по отделно.

~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
http://malkiatprintz.blogspot.com/
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

❤ ~ ❤

❤ ~ ❤

Забележка: Всички снимки използвани в блога са от Гугъл+  и Нета!

Горчив шоколад Горчива  ласка  в  гърлото  се  стича, изпълва  ноздрите  ми  с  див  копнеж и  милва   устните,  небцето  и  езика, горчива  нежност,   полъх  свеж. Изтръпва  ми  душата  от  наслада. Потъвам  в  ароматен  океан. Люлее  ме  с  вълните  на  екстаза. Потапя  ме  в  благоуханен  блян. Животът  има  вкус  на  шоколад - горчив,  но  пък  прекрасен  в  същността  си. Усещаш  го  най-силно  като  млад, сънуваш  го  и  го  мечтаеш  до  смъртта  си.

А  спомените  са  подправките  на  шоколада,

смокинов  дим  от  огъня  на  младостта,

ванилово-канелена  добавка  за  наслада,

опиващ  дъх  на  ром  през   есента.

И  само  аз  едничко  си  мечтая -

да  бъдеш  шоколад  в  деня  ми  скучен,

да  ме  целунеш,  да  те  пожелая,

а  след  това  да  ми  се  случиш…

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Gorchiv-shokolad/180537.html#ixzz2b1BWUHot

eliboto

02.08.2013

Подарявам мечтите си...

Все несбъднати,  недокоснати  и  красиви,

многоцветни,  усмихнати  и  щастливи…

Не  ви  искам  нищо  в  замяна

ни  приятелство,  ни  обич  голяма.

Напълно  безкористно  и  с  желание  ви  ги  давам.

Просто  разчиствам  килера  и  подарявам.

Защо  да  се  похабяват  не случени -

„Адресатът – офлайн”  -  неполучени...

Моята  свърши,  песен  изпята,

лист  изписан  и  от  двете  страни,

на  ръба  между  два  свята.

Затова  подарявам  мечти.

И  ако  някога  се  срещнем  отново

отвъд  чертата  в  другото  измерение,

ще  бъда  съвсем  като  нова

с  цветна  премяна  и  пролетно  вдъхновение.

Няма  изобщо  да  ме  познаете.

Затова  ще  ви  кажа  да  знаете -

с  червена  панделка  на  едната  ръка.

Така  ще  се  сетите,  коя  съм  била.

eliboto

07.2013

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Podaryavam-mechtite-si/180369.html#ixzz2aimM3prD

"...Аз, Аз съм слаб, но

Вие, Вие сте достатъчно силни да

Вземете моите мечти.

Хайде и да им дадете крила

Господ е с вас..."

Забележка: Снимките използвани в блога ми са от Г+ или Интернет!