Сребърна сватба.. 25.март.2014

Обичам те...

Обичам те с онази тиха нежност,
която през годините се ражда,
понякога забулена в снежност,
или пък жарка,  страстна жажда.
Жадувам топлите ти длани
и лекото им сладостно докосване.
Милувката  им,  шоколадово-сметанена,
мечтая си и я сънувам в нощите.

Понякога съм бяла и добра,
а друг път ябълка отровена,
но аз благодаря ти затова,
че ми прощаваш и запазваш спомена,
за радостта със тебе изживяна,
за болката,  тъгата и мъглите
за щастието,  сълзите в очите
и сребърните нишки във косите.

Обичам те,  несъвършен,  намръщен,
от трудности сломен,  но не прекършен,
присядащ уморен,  отпускащ длани.
Душата ти ридае цяла в рани,
че не успя да създадеш охолство
за своето семейство и в доволство
да изживееш дните отредени.
Не съжалявай,  нали си имаш мене.

eliboto

25.март.2014г.

Посветено на съпруга ми!

И Ябълките за всичко са виновни...

Басня

От мънички прасетата ги учат

как най-добре в живота да сполучат,

какво да хапват и какво да пият,

коя е най-витаминозната помия.

И после като порастат големи

как да избягват разните проблеми.

Не си мислете,  че са прости,

за хубавото имат ноздри.

Най-много прасетата обичат

при ябълковото дърво да тичат.

Слухтят,  подушват и избират,

най-хубавите ябълки намират.

Заоблени и вкусни, сочни, сладки,

със мирис свеж и кожа гладка.

Дадат ли им възможност да се гòстят,

на вкусна ябълка не ще да прòстят.

Попадат и на стари, и набити,

похапват ги, но млади предпочитат.

Затуй е мъдростта написана

и ябълката с карма е орисана:

„Прасетата от ябълки разбират,

най-хубавите винаги избират!”

eliboto (Ели Тодорова)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321084

 

: )