вторник, 25 март 2014 г.

Сребърна сватба.. 25.март.2014




Обичам те...

Обичам те с онази тиха нежност,
която през годините се ражда,
понякога забулена в снежност,
или пък жарка,  страстна жажда.
Жадувам топлите ти длани
и лекото им сладостно докосване.
Милувката  им,  шоколадово-сметанена,
мечтая си и я сънувам в нощите.

Понякога съм бяла и добра,
а друг път ябълка отровена,
но аз благодаря ти затова,
че ми прощаваш и запазваш спомена,
за радостта със тебе изживяна,
за болката,  тъгата и мъглите
за щастието,  сълзите в очите
и сребърните нишки във косите.

Обичам те,  несъвършен,  намръщен,
от трудности сломен,  но не прекършен,
присядащ уморен,  отпускащ длани.
Душата ти ридае цяла в рани,
че не успя да създадеш охолство
за своето семейство и в доволство
да изживееш дните отредени.
Не съжалявай,  нали си имаш мене.
eliboto
25.март.2014г.
Посветено на съпруга ми!

четвъртък, 13 март 2014 г.

И Ябълките за всичко са виновни...





Басня


От мънички прасетата ги учат
как най-добре в живота да сполучат,
какво да хапват и какво да пият,
коя е най-витаминозната помия.
И после като порастат големи
как да избягват разните проблеми.

Не си мислете,  че са прости,
за хубавото имат ноздри.
Най-много прасетата обичат
при ябълковото дърво да тичат.
Слухтят,  подушват и избират,
най-хубавите ябълки намират.

Заоблени и вкусни, сочни, сладки,
със мирис свеж и кожа гладка.
Дадат ли им възможност да се гòстят,
на вкусна ябълка не ще да прòстят.
Попадат и на стари, и набити,
похапват ги, но млади предпочитат.

Затуй е мъдростта написана
и ябълката с карма е орисана:
„Прасетата от ябълки разбират,
най-хубавите винаги избират!”





http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321084






: )