събота, 30 април 2016 г.

Цветна дъга по Великден









Цветна дъга по Великден



Моето малко помощниче,

толкова крехко и нежно,

сънено хуква по нощница

боичките да нарежда.



Изплезило мокро езиче,

омазано цяло до лактите,

рисува моето птиче

небе, слънца и галактики.



Очите му пръскат искрици,

поръсват яйцата със злато,

трепка дъга по ресниците,

предвестник за хубаво лято.



Усмивка грее на устните,

светът става още по-цветен.

Христос възкръсна от мъртвите.

Да славим,  да бъде вовеки!

Амин!





Христос Воскресе!



eliboto
30.04.2016








Анимации от Нета




неделя, 13 декември 2015 г.

ЦИНИКЪТ (Тема за размисъл - между обеда и вечерята)







ЦИНИКЪТ 

(Тема за размисъл - между обеда и вечерята)

 

 


Кога човек се променя и става циник? Промяната е постепенна и необратима. Тя не идва просто така, проявява се след натрупан интелектуален потенциал и житейска мъдрост. Такъв човек е добил болезнен опит от случващото се с него и обкръжението му. 

Всичко започва със загуба на Вярата. Не онази Вяра във Върховното Божество. Той/тя  приема, че там някъде е възможно да съществува Бог, но този Бог е толкова зает със собствените си дела, че няма време за своите "деца"... Циникът не е задължително атеист, но  не е и Вярващ (в онзи смисъл – безпрекословният). Влиза в църква, запалва свещ, прави кръстен знак пред иконите, помолва се за себе си и близките хора и ... толкова.

Не е лесно да станеш циник! Трябва да си преболедувал мъки и душевни рани, да си се борил до пълно изтощение (емоционално), да си падал дълго и тежко към дъното... И когато си го достигнал започва промяната, започваш да се издигаш до едно ново ниво. Осъзнавайки, че никой не се интересува от теб, започва да не ти пука. Ставаш НЕПУКИСТ!

Първо ставаш БЕЗЧУВСТВЕН. Започваш да се държиш БЕЗПАРДОННО, не се интересуваш от чувствата на другите, тъпчеш така както са те тъпкали. Учиш се да мразиш, затваряш се в себе си. И падаш, падаш...

След това ценностите като морал, чест, мъжество и т.н. постепенно се изпразват от съдържание. На преден план излизат интригантство, обиди, целенасочено нараняване и всичко това е свързано със супер Егото.
С нарастването на Егото, личната ти (душевна) хигиена намалява. Започва да не ти пука от полепналата по теб мръсотия. Мотото ти става – „Калта е лечебна”. Може би...Но дали е така?

Любов? За каква любов ми говорите, моля ви се!? НЯМА ЛЮБОВ, или поне е крайна величина. Единствената истинска любов е родител-дете. (Доста често и тя е до време).

Надежда? Глупости!!! Била умирала последна.  Ха! Циникът отхвърля това твърдение. Ако има и капчица надежда, значи че все още не е станал истински циник.

Няма истинско приятелство. Всичко се свежда до интереси. Защото истинският живот е едно голямо състезание. Един „Биг Брадър”, в който лъсват всички несъвършенства на хората. Няма истинска усмивка, фалшът царува. Фалшът във всеки аспект на живота става ГОСПОДАР И КОМАНДИР. (Изкуствени тела с изкуствени зъби, цици, коси...Изкуствени ценности, изкуствен интелект, изкуствена потентност, фалшив герой...) (ФАЛШИВ,  НО  ГЕРОЙ...ОТ  БЛУДКАВ  СЕРИАЛ...)!




Но нека не бъркаме нещата. Циникът НЕ Е ПЕСИМИСТ, НЕ СЕ ЧУВСТВА НЕЩАСТЕН. За някои той е дори обаятелна личност. Той умее да прави съпричастни хората около себе си и по-податливите също започват да падат...

Накрая, най-долу се докосваш до истинската тишина. Тя е плътна и всеобхватна, а ти си в мир със себе си. Докосваш я, вкусваш я, чуваш я – звъни като камбана...Изходът е само нагоре към „измамната светлината”...

В заключение искам да кажа, че в този ЦИНИЧЕН СВЯТ, ЦИНИЗМЪТ НЕ Е ДИАГНОЗА, А ЛЕЧЕНИЕ!
Само така можеш да оцелееш.

Единици запазват истинските си ценности. Те са СВЕТЦИ! Но за тях, някой друг път...




Малко ми остава до дъното... Отивам да се усъвършенствам. До скоро, в новото ми аплоа...
Бъдете здрави!



" Възроден от огъня и пепелта,
съпровождан от
бури и ветрове,
той се бори
смело и яростно,
с твърдото намерение да се доближи към...

Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!

Затворен в клетка,
живота се отдръпва от Реалността,
той не чувства нищо,
бездушен очаква Края...

........................

Живот - захвърлен и безвъзвратно изгубен,
обгърнат от страха от Истината,
помрачен и лишен от илюзии
от многото "приказки",
следа от сочно месо,
прославен като крал и господар,
пленен и завързан като крадец...
... и убиец...

Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!"
 

 

eliboto

13.12.15


 

 

неделя, 6 декември 2015 г.

МЪЖЪТ - ПАЯК





Мъжът – Паяк

Паякът плете интрижки,
мислейки се за велик.
Под фалшивите усмивки
беден ум е скрит.
Той го прави, но от СТРАХ,
не от нещо друго.
Хвърля ви в очите прах
и се радва лудо...
Да разкаже на света
как жена не би обидил
и веднага след това-
клевети и сто интриги.
Не го прави  по-по мъж
туй,  че носи панталони.
Аплодирайте го с  хъс!
Има нужда от поклони.

Има мъдрост много стара:
Туй което надробиш,
това ще сърбаш на попара!
Страхувай се! Капѝш?!...


Весели празници на всички. :)
Снимката е на Eli.O.


 



сряда, 4 ноември 2015 г.

Хотелска стая



Днес случайно видях снимката на една хотелска стая, която преди време също бях виждала. Това ме провокира да напиша следния текст: :):)




Хотелска стая


/Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!/


Същите тапети.

Същото легло за двама.

Същата хотелска стая.

Аромат на грях и цигара.

Той дошъл да си получи "подаръка".

А ти за какво си дошла,

така и не знаеш...

Изневяра, чувства на залци,

(след време горчащи),

стонове,  ласки,  а после раздяла...

Той си получи мечтаното,

а ти по-богата ли стана?

За дреболии продаде душата си,

а той се прибира там дето го чакат

семейство,  жена и брачното ложе.

Да го имаш за кратко можеш,

но само за днес и знай ще горчи...

Уютен дом и пари

не се пренебрегват така.

За метреса ставаш,

но не за негова жена.