25.04.2013
Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие!
ще танцуваме пак, Любов
Ти знаеш - късно е, да се връщаш в мене.
В мрака ням, пътеката я няма.
Тихите щастливи, отминали моменти
обвиват нощта ми с тъгата бяла.
Бавно пада сняг... посред слънчево време.
В мен тетивата тежко трепти
преди великия дълъг път да поема
към просторите на родни звезди.
Вече зная - да се връщам в тебе, късно е.
Пътеките в тишината натежаха
и сякаш Луната от небето ми откъснаха.
А в нея все моите копнежи спяха.
И ето - лунна прах сребро в косите стеле,
а в мене блика кротка светлина.
Пътеките ни, нейде в бъдното са спрели -
бяла спирка за мъж и за жена....
❤
q.bodika
2013.03.10
Какво ме вдъхнови?!
Разказът на Рая Вид "Танцувай още!" ме връща няколко пъти към себе си, забърквайки коктейл от дъжд и спомени в мен. И.... това стихо....
Бъркат в дълбочина разказите ти, Рая! Благодаря.
А тебе, Любов моя - те чакам в безкрая на времето...
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/shte-tantsuvame-pak-Lyubov/171969.html#ixzz2RQQl729m
❤❤ ❤
"Преди зората те чувам да шептиш в съня си: "Не позволявай утрото да ми го отнеме"..."
"...Измина цял живот докато открия някой, докато открия някой да остане. Чаках твърде много, а сега си тръгваш, о, моля те не ми отнемай всичко..."
