четвъртък, 25 април 2013 г.

Гост на блога q. bodica / NELETA /


25.04.2013

Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие!



ще танцуваме пак, Любов

Ти знаеш - късно е, да се връщаш в мене.

В мрака ням, пътеката я няма.

Тихите щастливи, отминали моменти

обвиват нощта ми с тъгата бяла.

Бавно пада сняг... посред слънчево време.

В мен тетивата тежко трепти

преди великия дълъг път да поема

към просторите на родни звезди.

Вече зная - да се връщам в тебе, късно е.

Пътеките в тишината натежаха

и сякаш Луната от небето ми откъснаха.

А в нея все моите копнежи спяха.

И ето - лунна прах сребро в косите стеле,

а в мене блика кротка светлина.

Пътеките ни, нейде в бъдното са спрели -

бяла спирка за мъж и за жена....



q.bodika
2013.03.10


Какво ме вдъхнови?!



Разказът на Рая Вид "Танцувай още!" ме връща няколко пъти към себе си, забърквайки коктейл от дъжд и спомени в мен. И.... това стихо....

Бъркат в дълбочина разказите ти, Рая! Благодаря. 

А тебе, Любов моя - те чакам в безкрая на времето...

  







❤  



"Преди зората те чувам да шептиш в съня си: "Не позволявай утрото да ми го отнеме"..."


  

"...Измина цял живот докато открия някой, докато открия някой да остане. Чаках твърде много, а сега си тръгваш, о, моля те не ми отнемай всичко..."