Обичам те...
Обичам те с онази тиха нежност,която през годините се ражда,
понякога забулена в снежност,
или пък жарка, страстна жажда.
Жадувам топлите ти длани
и лекото им сладостно докосване.
Милувката им, шоколадово-сметанена,
мечтая си и я сънувам в нощите.
Понякога съм бяла и добра,
а друг път ябълка отровена,
но аз благодаря ти затова,
че ми прощаваш и запазваш спомена,
за радостта със тебе изживяна,
за болката, тъгата и мъглите
за щастието, сълзите в очите
и сребърните нишки във косите.
Обичам те, несъвършен, намръщен,
от трудности сломен, но не прекършен,
присядащ уморен, отпускащ длани.
Душата ти ридае цяла в рани,
че не успя да създадеш охолство
за своето семейство и в доволство
да изживееш дните отредени.
Не съжалявай, нали си имаш мене.
