Докосната от Ангел
За първи път я срещнах в парка. Бях излязла на една вечерна разходка. Беше онова време от денонощието, когато очертанията на предметите се размиват и
придобиват онази мекота и безплътност, характерни за нещо мистично, приказно...
Вървях по една от по-крайните алеи, нямаше жива душа около мен, само листата потрепваха от лек полъх на
вятъра. Сумракът припадаше бавно, като че денят
не искаше да отстъпи пред настъпващата нощ. Вървейки, лениво размесвах тежките си мисли и се опитвах
да попия енергия от природата, за да
продължа да дишам и живея поне още един ден. Движех се като във вакуум, дори собствените си стъпки не чувах. Вятърът беше замрял, птичите гласове и крякането на жабите от близкото
езерце бяха притихнали. Пустош...
В този миг дочух тих шепот. Не можех да доловя думите, но ясно разбирах, че е човешки говор. Спрях и се огледах. В сумрака нищо не се виждаше. Бавно погледът ми обхождаше дърветата от двете
страни на алеята. И тогава я видях. Почти се беше сляла с близкия дънер.
Беше застанала права до дървото, обгърнала го с ръце, плътно долепила лявата страна на лицето и
ухото си до дънера. Все едно го слушаше
как й разказва истории, а тя му
отговаряше. Така както беше застанала, човек
можеше да мине много пъти покрай нея без да я забележи.
.jpg)
Изненадах се от това присъствие и нещо
ме подтикна да пристъпя две – три крачки в нейната посока. За жалост една суха клонка изпращя под краката
ми и това ме издаде. Тя трепна, ръцете й се отпуснаха надолу, контактът й с дървото прекъсна.
Тя излезе на алеята и застана пред
мен. На устните й трепкаше едва доловима
усмивка. Гледаше ме спокойно сякаш ме изучаваше. В този момент очите й имаха цвят на тъмно -
зелена вода. Косата й беше черна, късо, по момчешки подстригана. Фигурката й – дребна , слабичка, крехка като на дете.
Без да изрече нито дума, тя пристъпи към мен и ме прегърна. В този миг сякаш времето спря. Съзнанията ни
станаха едно цяло. Аз научих всичко за
нея, а тя - за мен. Получи се божествено сливане на съзнания и души.
Въпросите ми в миг станаха отговори. Усещането беше все едно съм гушната от Господ.
Толкова леко, топло и приятно ми беше на душата. Проблемите ми в миг изчезнаха, стопиха се и се размиха в настъпващата нощ.
После Тя отстъпи крачка назад и както
си стоеше пред мен бавно започна да се топи в мрака. Изчезна напълно и докато
разбера какво става, нея вече я нямаше. След нея остана чувството за лекота и още
нещо... Тя ми беше върнала вярата и ми беше подарила късче от
своята безгранична любов към живота.
Не знам колко време съм стояла така, но когато дойдох на себе си, усетих, че стискам нещо в шепата си. Разтворих изумена лявата си длан и видях една
малка черна, картонена кутийка,
превързана с червена панделка. Бързо се
придвижих към една от лампите в парка, за
да виждам по-добре. Повдигнах капачето и
зяпнах от изненада. В кутийката имаше един камък и бележка на която пишеше
следното:
„Това е слънчев
камък. За него казват, че когато е дарен от сърце, носи късмет на собственика
си. Знаех, че ще те срещна и щом го
видях ми напомни за теб. Нека те прави щастлива, когато го погледнеш и се сетиш за мен.
И помни винаги –
нашите сърца не са от камък!!!
Ние сме целунати от
Бог!!!
Бъди щастлива, Ели!”
18.05.2013 г.
Заплаках. Плачех с онези пречистващи сълзи на благодарност към
Бог, че ми е позволил да се докосна до
един от неговите Ангели, живеещи между
хората. Той ми се беше усмихнал чрез Нея, като Иисус на дете. Той я беше изпратил за мен като подарък в един
от особено трудните ми дни. Плачех и
препрочитах бележката, а върху нея
стоеше моето име.
В този миг се убедих, че няма нищо случайно в този свят, че нещата се случват, защото са предопределени и човек
трябва да отвори сетивата си, съзнанието
и сърцето си, за да ги види, почувства и разбере.
Зная, че един ден отново ще я срещна и очаквам този
ден с нетърпение.
еliboto
23.05.2013 г.
Посветено на D.
Вдъхнови ме
една неочаквана среща
с една невероятно
силна, млада жена
и една песен
на George Michael - Jesus
To A Child
♫♫ ❤ ❤♫♫ ❤ ❤ ♫♫
"Добрина в очите ти, мисля,че ме чу да плача, и ми се усмихна като Исус на дете. Аз съм благословен, и знам,че раят е изпратен, раят е откраднат, ти ми се усмихна, като Исус на дете. И каквото научих от всичката тази болка, мислех,че никога няма да почувствам същото за някой или за нещо отново..."
Забележка: Всички снимки и клипове, използвани в блога са взаимствани от Гугъл + и Нета!
