„Театърът (от гръцки θέατρον - място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване
на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове,
музика, танц,
звук
и зрелище. В допълнение към
стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера,
балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. В основата на драматичното действие стои
конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на
театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за
разговор — елемент от един безкраен диалог.”
За повече подробности можете да прочетете на: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80
И както Шекспир е казал: „Животът е
сцена и всички в него са актьори”
И не само актьори, но и режисьори,
сценаристи, статисти и зрители.
Обичам театъра във всичките му
разновидности.
Преди няколко години се заговори, че
театърът постепенно отмира. Не смятам, че е така. Залите все така се пълнят,
представленията стават по - динамични, използват се и много нови технологии. Той
се променя в унисон с новото време.
Преди няколко години хората гледаха
телевизионен театър, сега могат да го видят и в нета.
Социалните мрежи и форумите станаха арена
на малки представления. Актьорите са обикновени хора, някои от тях играещи със
собствените си лица, други маскирани, но всеки е освободен да изразява емоциите
и чувствата си. Има драма, има трагедия, има комедия, фарс и т.н. На лице са и
лошите, и добрите актьори, и статистите, които повтарят репликите, и публиката,
която аплодира...
Обичаме се, плачем,
флиртуваме, споделяме, целуваме, ядем и пием виртуално... Наричаме се приятели,
а не се познаваме. Не ви ли се струва, че се обезцени малко думата "приятел"!?
Погледнете там дефилира съвременната
Жулиета със свитата си от поклонници и
Ромео, който я кани да му потанцува на „кола”,
тук новият Дон Кихот се бори с вятърните мелници в политиката, другаде размахват поучително пръст като
цитират класиците...Всички станахме поети, писатели, мъдреци. Дори хора, които
не могат да напишат правилно името си, се изживяват като носители на светлина и
мъдрост. Няма лошо, защото това е съвремието.
Не ме разбирайте погрешно. Всеки се
бори да изпъкне, да бъде в светлината на прожекторите, да се разходи по
„червения килим”, да изиграе поредната „запомняща се роля” и да спечели обичта
на публиката. Има и хейтъри, като в истинския живот, които стоят отстрани и
дюдюкат, подхвърлят нецензурни реплики и замерят актьорите с виртуални домати и
яйца.
Аз също съм тук, смея се, плача,
умилявам се, цитирам умни хора, драскам си свои мисли, участвам активно в поредното представление.
Любимият ми жанр е комедията. Сядам на първия ред и гледам с дежурната порция
пуканки и чаша бира. Забавно е, повярвайте ми много е забавно... Всъщност вие
си го знаете...
Ще завърша с дежурната фраза: „До нови срещи в другия спектакъл!”
:)Честит празник, театрали!
eliboto
27.03.2015
27.03.2015