петък, 27 март 2015 г.

Международен ден на театъра 27.март





„Театърът (от гръцки θέατρον - място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. В допълнение към стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор — елемент от един безкраен диалог.”
За повече подробности можете да прочетете на: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80
И както Шекспир е казал: „Животът е сцена  и всички в него са актьори”
И не само актьори, но и режисьори, сценаристи, статисти и зрители.

Обичам театъра във всичките му разновидности.
Преди няколко години се заговори, че театърът постепенно отмира. Не смятам, че е така. Залите все така се пълнят, представленията стават по - динамични, използват се и много нови технологии. Той се променя в унисон с новото време.
Преди няколко години хората гледаха телевизионен театър, сега могат да го видят и в нета.
Социалните мрежи и форумите станаха арена на малки представления. Актьорите са обикновени хора, някои от тях играещи със собствените си лица, други маскирани, но всеки е освободен да изразява емоциите и чувствата си. Има драма, има трагедия, има комедия, фарс и т.н. На лице са и лошите, и добрите актьори, и статистите, които повтарят репликите, и публиката, която аплодира...
 Обичаме се, плачем, флиртуваме, споделяме, целуваме, ядем и пием виртуално... Наричаме се приятели, а не се познаваме. Не ви ли се струва, че се обезцени малко думата "приятел"!?
Погледнете там дефилира съвременната Жулиета със свитата си от поклонници  и Ромео, който я кани да му потанцува на „кола”,  тук новият Дон Кихот се бори с вятърните мелници в политиката,  другаде размахват поучително пръст като цитират класиците...Всички станахме поети, писатели, мъдреци. Дори хора, които не могат да напишат правилно името си, се изживяват като носители на светлина и мъдрост. Няма лошо, защото това е съвремието.
Не ме разбирайте погрешно. Всеки се бори да изпъкне, да бъде в светлината на прожекторите, да се разходи по „червения килим”, да изиграе поредната „запомняща се роля” и да спечели обичта на публиката. Има и хейтъри, като в истинския живот, които стоят отстрани и дюдюкат, подхвърлят нецензурни реплики и замерят актьорите с виртуални домати и яйца.
Аз също съм тук, смея се, плача, умилявам се, цитирам умни хора, драскам си свои мисли,  участвам активно в поредното представление. Любимият ми жанр е комедията. Сядам на първия ред и гледам с дежурната порция пуканки и чаша бира. Забавно е, повярвайте ми много е забавно... Всъщност вие си го знаете...

Ще завърша с дежурната фраза: „До нови срещи в другия спектакъл!”

:)Честит празник, театрали!



 eliboto
27.03.2015