Едно неизпратено писмо
Ослепях, а вече и не чувам!
Отне ми всичко с твоето отричане.
Кажи ми как сега да съществувам,
щом взе обратно
своето обичане.
Повярвах ти, че Господ те изпраща
да сгряваш дните ми, да радваш нощите.
Сега в мене вярата разклащаш,
писмо очаквах, няма го във пощата.
Ти казваш, че не си
ми длъжен,
че с мене уговорки
нямаш писани.
Защо ли тонът ти е малко тъжен,
а думите ти толкоз сприхави…
Е.
12.04.2013
eliboto
"...А колко е страшно да бъдеш влюбен На 40 години. И колко е страшно да бъдеш разлюбен На 40 години. Без болка, без магии без сълзи, раздялата не носи свобода, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам. ..."
