неделя, 20 септември 2015 г.

Понякога (настроение)





Понякога...

Понякога ...
Понякога единственото, което искаш е да изкрещиш,
да счупиш часовника, да рушиш, да убиеш болката...
А понякога ти се иска да мълчиш,
с мълчанието на черна дупка  към паралелна вселена...
Понякога...Понякога!
Заспиваш с отворени очи и сънуваш мечтите си.
Ти си птица! Лебед си...Искаш да си Лебед. Мечтаеш Слънцето...
Той е Слънцето! Той е Луната! Той е твоят свят и мечтата ти...
Жадуваш Го, доизмисляш Го, рисуваш Го с устни в съня си...
Той е водач на ятото, а ти Го следваш...Летиш и е толкова красиво...
А после.........
Перата ти се разпадат...Усещаш болката и нещо червено багри крилата ти...
Някой стреля в теб. Падаш!
Чуваш ги...Те са там и викат, подканят псетата...И грозен лай...
Тупване върху леда...Мъглата и...Студ.
Ледено е!
Надничаш в себе си, а той е там. Лебедът!Той и ти – едно цяло.
Но сега кърви...
И кучетата приближават...
Заспивай... Зас...пи...вай...

Елибото  20.09.2015
18:55