вторник, 9 декември 2014 г.

Възпламеняване...


Мисля, че това е краят... Само още един път ..за последно......



Възпламеняване...


Най-тъмно е преди разсъмване...
Катранено, с парцали от сиво.
Паяжини от жилчици кървави
премрежват  погледа диво.
Главата се люшка по вълните на мислите
и  тази нощ  в  безсъние ражда
чудовищни образи,  вероятно измислени,
породени от никотинова  жажда.
Цигара търси ръката опипом...
Само фасове до филтър изпушени.
Имаше някъде, имаше скрито...
Ето,  намери се една недопушена.
Възпламеняване,  вдишване,  пълна наслада.
Бавно пълзи и се връща усещането,
че си жив и гледаш ококорено,  с изненада,
как се ражда новият ден от нищото.
Пореден изгрев  в капана на тази зависимост,
пореден дъх раздиран от кашлица суха,
поредна заблуда, че можеш да си независим.
И пак възпламеняване, вдишване... До пълна разруха...



:) Опитвам се да ги откажа... Ужасно трудно е!


 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335175



Последна цигара - Василис Карас (превод и текст)http://vbox7.com/play:767ba5ce

08.12.2014г.

край