Август е Септември
(по едноименната песен)
„… Винаги боли!”
Август ме понася на птичи крила.
С последна усмивка погалва ни лятото,
бавно си тръгва и ражда сълза.
Време е да поема със ятото.
Септември напира буен и млад.
Чувства горещи бавно изтляват.
Дните се нижат в свой кръговрат.
Моето време свършва тъдява.
Вятърът свири пиян от емоции,
еднопосочен билет ми предлага.
Облаци бели сърфират в потоци и
предвещават прохлада и влага.
Чувствено тръпнат телата ни в мрака,
бърза целувка, нежно дихание.
Аз съм Август и пътят ме чака.
Ти си Септември, носиш ухание
на прегоряла трева и плодни градини,
стъпваш напето, без колебание,
рисуваш в душата ми чудни картини,
скъсяваш дните от разстояние.
Аз и ти, хванати в капана на времето,
винаги заедно, но никога в цялост.
Всеки си носи товара на бремето
и бавно пристъпва към своята зрялост.
eliboto
23.08.2013
Забележка: Всички снимки са взети от Гугъл+ и Нета!