петък, 23 август 2013 г.

Август е Септември..



Август е Септември

(по едноименната песен)
„… Винаги боли!”




Август ме понася на птичи крила.
С последна усмивка погалва ни лятото,
бавно си тръгва и ражда сълза.
Време е да поема със ятото.

Септември напира буен и млад.
Чувства горещи бавно изтляват.
Дните се нижат в свой кръговрат.
Моето време свършва тъдява.

Вятърът свири пиян от емоции,
еднопосочен билет ми предлага.
Облаци бели сърфират в потоци и
предвещават прохлада и влага.



Чувствено тръпнат телата ни в мрака,
бърза целувка, нежно дихание.
Аз съм Август и пътят ме чака.
Ти си Септември, носиш ухание

на прегоряла трева и плодни градини,
стъпваш напето, без колебание,
рисуваш в душата ми чудни картини,
скъсяваш дните от разстояние.

Аз  и ти,  хванати в капана на времето,
винаги заедно, но никога в цялост.
Всеки си носи товара на бремето
и бавно пристъпва към  своята зрялост.


eliboto
23.08.2013




Забележка: Всички снимки са взети от Гугъл+ и Нета!