събота, 11 май 2013 г.

Отвъд вратите на Рая / разбъркани мисли / - eliboto





Отвъд вратите на Рая

/разбъркани мисли/

В нереална приказка живеем.  Усмихваме се,  плачем,  любим  и  творим, създаваме  си свят,  пълен с измислици и забравяме най-важното,  че приказките са населени не само с принцове и добри феи.  В тях живеят и чудовища,  страховити създания,  родени от нашите безпокойства, болки и терзания.  Храним страховете си всеки ден с наранена гордост, завист и омраза.  Очакваме неочакваното,  принцът на бял кон, птичето на щастието,  бялата лястовица,  да дойдат и да ни спасят от нас самите.  Това няма как да стане,  ако не променим себе си, своите мисли,  чувства и вътрешна хармония.  То пък една хармония. Твърде често пеем фалшива мелодия,  а си мислим,  че сме изпели песента на живота си.  Заблуждаваме себе си,  вместо да погледнем в очите на околните и да видим собствения си разкривен до неузнаваемост свят.




Това,  за което мислим,  най-често е това,  което ни липсва,  а ни липсват толкова много неща.  Забравяме малките,  незначителни удоволствия в живота,  дребните жестове,  които носят радост.  Все летим на някъде,  все бързаме.  Къде остана покоят и мълчаливото съзерцание на заобикалящата ни красота?  Къде се изгубиха детските мечти за дребнички и прости нещица?  Защо превръщаме живота си в Ад,  когато знаем,  че Раят е тук на земята?!  Той,  онзи другият,  дали го има  или не,  никой не знае.  Губим вярата в собствените си сили и все се надяваме на чудото  да се случи.  А чудесата са вътре в нас,  сами трябва да ги  сътворим.




Станали сме прекалено пресметливи,   страхливи  и  подозрителни. Забравяме да обичаме,  а говорим за любов.  Забравяме за прошката, която трябва да се дава всеки ден,  а не само на празник.  Губим себе си в мъгливата гора на отчаянието,  на пропуснатите ползи,  на сенките от миналото.  А те,  сенките от миналото,  само това чакат.  Идват незабавно и като бърз влак помитат радостта в очите ни.  Грабят от съня ни,  изпепеляват душите ни,  затварят кръга на страданието около нас.



Забравяме,  че вчера си е отишло безвъзвратно и няма да се върне,  а утре може и да не дойде никога.  Защото Утре е Днес,  Сега,  в този момент,  в един единствен миг!!!
На всички вас,  които прочетохте тези разбъркани мисли,  пожелавам:
„Живейте щастливо,  в мир със себе си,  Днес и Сега!  Не оставайте отвъд вратите на Рая!  Той е Тук, в този момент!”


Вдъхнови ме една страхотна песен на невероятната Лара Фабиан:
 Lara Fabian - Tomorrow is a Lie





Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/nyama_ime/173114.html#ixzz2Sw1LGsJS








Забележка: Използваните снимки и други материали са взети от Гугъл +  и  Интернет!