Отвъд вратите на Рая
/разбъркани мисли/
В нереална приказка живеем. Усмихваме се, плачем, любим и творим, създаваме си свят, пълен с измислици и забравяме най-важното, че приказките са населени не само с принцове и добри феи. В тях живеят и чудовища, страховити създания, родени от нашите безпокойства, болки и терзания. Храним страховете си всеки ден с наранена гордост, завист и омраза. Очакваме неочакваното, принцът на бял кон, птичето на щастието, бялата лястовица, да дойдат и да ни спасят от нас самите. Това няма как да стане, ако не променим себе си, своите мисли, чувства и вътрешна хармония. То пък една хармония. Твърде често пеем фалшива мелодия, а си мислим, че сме изпели песента на живота си. Заблуждаваме себе си, вместо да погледнем в очите на околните и да видим собствения си разкривен до неузнаваемост свят.
Това, за което мислим, най-често е това, което ни липсва, а ни липсват толкова много неща. Забравяме малките, незначителни удоволствия в живота, дребните жестове, които носят радост. Все летим на някъде, все бързаме. Къде остана покоят и мълчаливото съзерцание на заобикалящата ни красота? Къде се изгубиха детските мечти за дребнички и прости нещица? Защо превръщаме живота си в Ад, когато знаем, че Раят е тук на земята?! Той, онзи другият, дали го има или не, никой не знае. Губим вярата в собствените си сили и все се надяваме на чудото да се случи. А чудесата са вътре в нас, сами трябва да ги сътворим.
Станали сме прекалено пресметливи, страхливи и подозрителни. Забравяме да обичаме, а говорим за любов. Забравяме за прошката, която трябва да се дава всеки ден, а не само на празник. Губим себе си в мъгливата гора на отчаянието, на пропуснатите ползи, на сенките от миналото. А те, сенките от миналото, само това чакат. Идват незабавно и като бърз влак помитат радостта в очите ни. Грабят от съня ни, изпепеляват душите ни, затварят кръга на страданието около нас.
Забравяме, че вчера си е отишло безвъзвратно и няма да се върне, а утре може и да не дойде никога. Защото Утре е Днес, Сега, в този момент, в един единствен миг!!!
На всички вас, които прочетохте тези разбъркани мисли, пожелавам:
„Живейте щастливо, в мир със себе си, Днес и Сега! Не оставайте отвъд вратите на Рая! Той е Тук, в този момент!”
Вдъхнови ме една страхотна песен на невероятната Лара Фабиан:
Lara Fabian - Tomorrow is a Lie
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/nyama_ime/173114.html#ixzz2Sw1LGsJS
Забележка: Използваните снимки и други материали са взети от Гугъл + и Интернет!
