... Орисани да бъдат все сами...
Приседна слънчев лъч във клоните
на самотното дърво върху скалата.
Опита вятърът да го прогони
преди да падне тъмнината.
Като светулка бляскаше игриво
лъчът самотен в тишината.
Подскачаше по клончетата закачливо,
очаквайки любовна среща с Луната.
А тя безкрайно дълго се гласеше
в сребро и злато – ткани, сърмени одежди.
С любимия си да избяга щеше,
да се оженят тайно със надежда,
че никой няма да ги раздели.
Но зла магия тегнеше над тях,
орисани да бъдат все сами,
копнеещи един за друг във грях...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Лъчът протегна се и за секунда само
докосна и помилва своята любима.
Светът затихна и въздишката на двамата
отекна като гръм в душите на малцина...
Нещастно влюбени и разделени.
Самотни, тъжни и окаяни, горките,
си тръгнаха по пътя си ранени,
до следващата среща сред звездите...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=326613 За да видите коментарите, използвайте линка.
Забележка: Използваните снимки са от Нета
