неделя, 13 декември 2015 г.

ЦИНИКЪТ (Тема за размисъл - между обеда и вечерята)







ЦИНИКЪТ 

(Тема за размисъл - между обеда и вечерята)

 

 


Кога човек се променя и става циник? Промяната е постепенна и необратима. Тя не идва просто така, проявява се след натрупан интелектуален потенциал и житейска мъдрост. Такъв човек е добил болезнен опит от случващото се с него и обкръжението му. 

Всичко започва със загуба на Вярата. Не онази Вяра във Върховното Божество. Той/тя  приема, че там някъде е възможно да съществува Бог, но този Бог е толкова зает със собствените си дела, че няма време за своите "деца"... Циникът не е задължително атеист, но  не е и Вярващ (в онзи смисъл – безпрекословният). Влиза в църква, запалва свещ, прави кръстен знак пред иконите, помолва се за себе си и близките хора и ... толкова.

Не е лесно да станеш циник! Трябва да си преболедувал мъки и душевни рани, да си се борил до пълно изтощение (емоционално), да си падал дълго и тежко към дъното... И когато си го достигнал започва промяната, започваш да се издигаш до едно ново ниво. Осъзнавайки, че никой не се интересува от теб, започва да не ти пука. Ставаш НЕПУКИСТ!

Първо ставаш БЕЗЧУВСТВЕН. Започваш да се държиш БЕЗПАРДОННО, не се интересуваш от чувствата на другите, тъпчеш така както са те тъпкали. Учиш се да мразиш, затваряш се в себе си. И падаш, падаш...

След това ценностите като морал, чест, мъжество и т.н. постепенно се изпразват от съдържание. На преден план излизат интригантство, обиди, целенасочено нараняване и всичко това е свързано със супер Егото.
С нарастването на Егото, личната ти (душевна) хигиена намалява. Започва да не ти пука от полепналата по теб мръсотия. Мотото ти става – „Калта е лечебна”. Може би...Но дали е така?

Любов? За каква любов ми говорите, моля ви се!? НЯМА ЛЮБОВ, или поне е крайна величина. Единствената истинска любов е родител-дете. (Доста често и тя е до време).

Надежда? Глупости!!! Била умирала последна.  Ха! Циникът отхвърля това твърдение. Ако има и капчица надежда, значи че все още не е станал истински циник.

Няма истинско приятелство. Всичко се свежда до интереси. Защото истинският живот е едно голямо състезание. Един „Биг Брадър”, в който лъсват всички несъвършенства на хората. Няма истинска усмивка, фалшът царува. Фалшът във всеки аспект на живота става ГОСПОДАР И КОМАНДИР. (Изкуствени тела с изкуствени зъби, цици, коси...Изкуствени ценности, изкуствен интелект, изкуствена потентност, фалшив герой...) (ФАЛШИВ,  НО  ГЕРОЙ...ОТ  БЛУДКАВ  СЕРИАЛ...)!




Но нека не бъркаме нещата. Циникът НЕ Е ПЕСИМИСТ, НЕ СЕ ЧУВСТВА НЕЩАСТЕН. За някои той е дори обаятелна личност. Той умее да прави съпричастни хората около себе си и по-податливите също започват да падат...

Накрая, най-долу се докосваш до истинската тишина. Тя е плътна и всеобхватна, а ти си в мир със себе си. Докосваш я, вкусваш я, чуваш я – звъни като камбана...Изходът е само нагоре към „измамната светлината”...

В заключение искам да кажа, че в този ЦИНИЧЕН СВЯТ, ЦИНИЗМЪТ НЕ Е ДИАГНОЗА, А ЛЕЧЕНИЕ!
Само така можеш да оцелееш.

Единици запазват истинските си ценности. Те са СВЕТЦИ! Но за тях, някой друг път...




Малко ми остава до дъното... Отивам да се усъвършенствам. До скоро, в новото ми аплоа...
Бъдете здрави!



" Възроден от огъня и пепелта,
съпровождан от
бури и ветрове,
той се бори
смело и яростно,
с твърдото намерение да се доближи към...

Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!

Затворен в клетка,
живота се отдръпва от Реалността,
той не чувства нищо,
бездушен очаква Края...

........................

Живот - захвърлен и безвъзвратно изгубен,
обгърнат от страха от Истината,
помрачен и лишен от илюзии
от многото "приказки",
следа от сочно месо,
прославен като крал и господар,
пленен и завързан като крадец...
... и убиец...

Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!"
 

 

eliboto

13.12.15


 

 

неделя, 6 декември 2015 г.

МЪЖЪТ - ПАЯК





Мъжът – Паяк

Паякът плете интрижки,
мислейки се за велик.
Под фалшивите усмивки
беден ум е скрит.
Той го прави, но от СТРАХ,
не от нещо друго.
Хвърля ви в очите прах
и се радва лудо...
Да разкаже на света
как жена не би обидил
и веднага след това-
клевети и сто интриги.
Не го прави  по-по мъж
туй,  че носи панталони.
Аплодирайте го с  хъс!
Има нужда от поклони.

Има мъдрост много стара:
Туй което надробиш,
това ще сърбаш на попара!
Страхувай се! Капѝш?!...


Весели празници на всички. :)
Снимката е на Eli.O.


 



сряда, 4 ноември 2015 г.

Хотелска стая



Днес случайно видях снимката на една хотелска стая, която преди време също бях виждала. Това ме провокира да напиша следния текст: :):)




Хотелска стая


/Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!/


Същите тапети.

Същото легло за двама.

Същата хотелска стая.

Аромат на грях и цигара.

Той дошъл да си получи "подаръка".

А ти за какво си дошла,

така и не знаеш...

Изневяра, чувства на залци,

(след време горчащи),

стонове,  ласки,  а после раздяла...

Той си получи мечтаното,

а ти по-богата ли стана?

За дреболии продаде душата си,

а той се прибира там дето го чакат

семейство,  жена и брачното ложе.

Да го имаш за кратко можеш,

но само за днес и знай ще горчи...

Уютен дом и пари

не се пренебрегват така.

За метреса ставаш,

но не за негова жена.








неделя, 20 септември 2015 г.

Понякога (настроение)





Понякога...

Понякога ...
Понякога единственото, което искаш е да изкрещиш,
да счупиш часовника, да рушиш, да убиеш болката...
А понякога ти се иска да мълчиш,
с мълчанието на черна дупка  към паралелна вселена...
Понякога...Понякога!
Заспиваш с отворени очи и сънуваш мечтите си.
Ти си птица! Лебед си...Искаш да си Лебед. Мечтаеш Слънцето...
Той е Слънцето! Той е Луната! Той е твоят свят и мечтата ти...
Жадуваш Го, доизмисляш Го, рисуваш Го с устни в съня си...
Той е водач на ятото, а ти Го следваш...Летиш и е толкова красиво...
А после.........
Перата ти се разпадат...Усещаш болката и нещо червено багри крилата ти...
Някой стреля в теб. Падаш!
Чуваш ги...Те са там и викат, подканят псетата...И грозен лай...
Тупване върху леда...Мъглата и...Студ.
Ледено е!
Надничаш в себе си, а той е там. Лебедът!Той и ти – едно цяло.
Но сега кърви...
И кучетата приближават...
Заспивай... Зас...пи...вай...

Елибото  20.09.2015
18:55






четвъртък, 17 септември 2015 г.

Пъпчива приказка / по колажа на LenaNik (Лена Ник) - Омагьосан принц/




 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=350026#comments


eliboto (Лейди Фокс): 17-09-2015г. 10:13
Защо омагьосаните принцове винаги са пъпчиви? /шегичка/
Много хубаво!

vale5 (Валентин ): 17-09-2015г. 10:30
И принцесите са пъпчиви, но минават през Фотошоп.

Dimitrov67 (Валери Димитров): 17-09-2015г. 10:47
Лейди, .... А за пъпчивите принцове: да си чувала за "пъпка - недо-бка"? Този на колажа две е нацвъкал. Ама че лоша принцеса... 
 :):):)




Пъпчива приказка

/ по идея на Валентин и Валери от техни коментари  под колажа... ;)/

Принцесата седяла в градината на двореца и слушала песните на птичките, жуженето на пчеличките и ромона на фонтанчето. Тихичко си въздишала и си мислела:
„Толкова много принцове, как пък един не се намери да ме поиска за жена”.
И точно в същия миг се случило чудо. В скута й скочил един крастав жабок. В първия миг принцесата се уплашила и го хвърлила във фонтана, но след това размислила, навела се и го взела в ръце. Видяла, че на главата му се поклаща малка корона и много се зарадвала, че е влязла в приказката.
-Ти ли си Принцът?
-Аз съм – изквакал Жабокът. Ай, целувай, че се изпъпчих целия.
-Много си крастав. Не ме кефиш.- рекла принцесата и нацупила устнички с отвращение. Посегнала да го хвърли отново във фонтана.
-Чакай, Милейди. Ако ме целунеш веднъж, ще развалиш магията, но аз пак ще съм пъпчив. Затова трябва да ме целунеш толкова пъти, колкото пъпки има по мен. Тогава ще стана най-красивият принц на света.
-Да, бе. А не искаш ли и да ти посвиря?
Жабокът я погледнал тъжно, но решително. Скочил и впил жабешката си уста в нея.
Принцесата паднала от пейката по гръб от изненада и започнала да трие олигавената си уста с копринена кърпичка. В този момент чудото проработило.  Жабата станала Принц.
-Вярно, че си принц, ама много си пъпчив, бе.
-Аз какво ти казах! Сега целувай докато развалиш магията напълно.
Без да се мотае повече Принцесата започнала. Целунала веднъж и първата пъпка изчезнала. Целунала втори път и втората също. Принцът ставал все по-красив с всяка следваща целувка.
Още на първата бил притворил очи от удоволствие. А Принцесата не спирала, докато не изчистила напълно своя любим от пъпчивата гадост. Щом приключила го загледала с нежен поглед и рекла.
-Отвори очи любими Принце. Отсега нататък сърцето ми ти принадлежи завинаги!
Принцът отворил очи и изпаднал в потрес.  Срещу него стояла баба Яга, цялата в пъпки, и се опитвала да го докара на нежен поглед.
Принцът, обезумял от ужас и  побягнал крещейки...
-По дяволите – рекла баба Яга, трябваше първо да мина на фотошоп и от яд омагьосала минаващия коняр наблизо и го превърнала в каменна статуя.
-Няма благодарност! Няма ненаказано добро!На никого прошка повече.

Извод: Животът така или иначе ще ти го сложи, затова не мърдай, да не му доставиш удоволствие!
От тогава всички жени се научили да използват кремове, маски, лосиони, фон дьо тени, червила, спирали... И всичко това, защото им е съдено да бъдат „ловци”...

;););)
На прима виста без корекции.

eliboto
17.09.2015