ЦИНИКЪТ
(Тема за размисъл - между обеда и вечерята)
Кога
човек се променя и става циник? Промяната е постепенна и необратима. Тя не идва
просто така, проявява се след натрупан интелектуален потенциал и житейска
мъдрост. Такъв човек е добил болезнен опит от случващото се с него и
обкръжението му.
Всичко
започва със загуба на Вярата. Не онази Вяра във Върховното Божество.
Той/тя приема, че там някъде е възможно
да съществува Бог, но този Бог е толкова зает със собствените си дела, че няма
време за своите "деца"... Циникът не е задължително атеист, но не е и Вярващ (в
онзи смисъл – безпрекословният). Влиза в църква, запалва свещ, прави кръстен
знак пред иконите, помолва се за себе си и близките хора и ... толкова.
Не
е лесно да станеш циник! Трябва да си преболедувал мъки и душевни рани, да си
се борил до пълно изтощение (емоционално), да си падал дълго и тежко към
дъното... И когато си го достигнал започва промяната, започваш да се издигаш до
едно ново ниво. Осъзнавайки, че никой не се интересува от теб, започва да не ти
пука. Ставаш НЕПУКИСТ!
Първо
ставаш БЕЗЧУВСТВЕН. Започваш да се държиш БЕЗПАРДОННО, не се интересуваш от
чувствата на другите, тъпчеш така както са те тъпкали. Учиш се да мразиш,
затваряш се в себе си. И падаш, падаш...
След
това ценностите като морал, чест, мъжество и т.н. постепенно се изпразват от
съдържание. На преден план излизат интригантство, обиди, целенасочено
нараняване и всичко това е свързано със супер Егото.
С нарастването на Егото, личната ти (душевна) хигиена
намалява. Започва да не ти пука от полепналата по теб мръсотия. Мотото ти става
– „Калта е лечебна”. Може би...Но дали е така?
Любов? За каква любов ми говорите, моля ви се!? НЯМА ЛЮБОВ,
или поне е крайна величина. Единствената истинска любов е родител-дете. (Доста
често и тя е до време).
Надежда? Глупости!!! Била умирала последна. Ха! Циникът отхвърля това твърдение. Ако има
и капчица надежда, значи че все още не е станал истински циник.
Няма истинско приятелство. Всичко се свежда до интереси.
Защото истинският живот е едно голямо състезание. Един „Биг Брадър”, в който
лъсват всички несъвършенства на хората. Няма истинска усмивка, фалшът царува.
Фалшът във всеки аспект на живота става ГОСПОДАР И КОМАНДИР. (Изкуствени тела с
изкуствени зъби, цици, коси...Изкуствени ценности, изкуствен интелект,
изкуствена потентност, фалшив герой...) (ФАЛШИВ, НО
ГЕРОЙ...ОТ БЛУДКАВ СЕРИАЛ...)!
Но нека не бъркаме нещата. Циникът НЕ Е ПЕСИМИСТ, НЕ СЕ
ЧУВСТВА НЕЩАСТЕН. За някои той е дори обаятелна личност. Той умее да прави съпричастни
хората около себе си и по-податливите също започват да падат...
Накрая, най-долу се докосваш до истинската тишина. Тя е
плътна и всеобхватна, а ти си в мир със себе си. Докосваш я, вкусваш я, чуваш я
– звъни като камбана...Изходът е само нагоре към „измамната светлината”...
В заключение искам да кажа, че в този ЦИНИЧЕН СВЯТ, ЦИНИЗМЪТ
НЕ Е ДИАГНОЗА, А ЛЕЧЕНИЕ!
Само така можеш да оцелееш.
Единици запазват истинските си ценности. Те са СВЕТЦИ! Но за тях, някой друг път...
Малко ми остава до дъното... Отивам да се усъвършенствам. До
скоро, в новото ми аплоа...
Бъдете здрави!
" Възроден от огъня и пепелта,
съпровождан от
бури и ветрове,
той се бори
смело и яростно,
с твърдото намерение да се доближи към...
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Затворен в клетка,
живота се отдръпва от Реалността,
той не чувства нищо,
бездушен очаква Края...
........................
съпровождан от
бури и ветрове,
той се бори
смело и яростно,
с твърдото намерение да се доближи към...
Линее - изостава - отчайва се - отстъпва - рухва!
Затворен в клетка,
живота се отдръпва от Реалността,
той не чувства нищо,
бездушен очаква Края...
