Най - важните неща....

♫  ❤ ❤♫

Съвест

Три през нощта. Телефонен звън!

-              -  Кой е? – сънен глас.

-              -  Здравей,  аз съм твоята съвест!

-              -  Това някаква шега ли е? – уморено…

-              -  Не е шега, това наистина съм Аз!

-              -  Разкарай се! Аз нямам съвест!- посяга да затвори и чува..

-              -  Почакай, не затваряй още! Нека поговорим.

-              -  Виж кое време е, стига тъпи шеги, отивай да спиш! – сърдито затваря телефона.

След по- малко от минута телефонът звъни отново, … 4пъти, 5 пъти…

-              -  Уфф! Остави ме на мира!Искам да спя, отивай и ти.

-              -  Чакай! Аз никога не спя и наистина съм твоята съвест.

-              -  Бла…бла, разправяй ги на друг тия! – вече по-бодро.- Кой си и какво искаш?

-              -  Казах ти кой съм. Искам да си поговорим. Крайно време е…

-              -  Бе ти луд ли си? Нямаш ли съвест, та будиш хората посред нощ?

-              -  Нямам, съвестта няма съвест.  Пък не ни е приказката за това, а за Теб!

-              -  Какво за мен? – недоволно – Да приемем, че казваш истината, което е немислимо и все пак, какво точно искаш от мен и защо сега? – вече напълно буден пали цигара..

-              -  Искам да ти припомня за всички онези моменти, в които си наранявал близките си, приятелите си, познати и непознати хора по един или друг начин.

-              -  Божеее! – с въздишка..

-              -  Не ме прекъсвай, ще си забравя мисълта.

-              -  Ще те прекъсна точно тук! Щом казваш, че си моята Съвест, къде беше ти в тези моменти, за които искаш да си говорим? Защо те нямаше тогава? Защо сега?...

-              -  Защото не беше настъпило времето, изчаквах, а  сега назря моментът!  Чуй това: Синът ти не те уважава, защото се държиш авторитарно с него и не зачиташ мнението му. Жена ти вече е безразлична към теб. Кога за последен път я прегърна и й каза мила дума? Колегите ти шушукат зад гърба ти, че си нагъл тип, готов да минеш през трупове, за да си на върха. Приятелите ти отдавна не искат да се виждате, не понасят хвалбите и егоизма ти. Любовницата ти също иска да те напусне, не я задоволяваш…

-              -  Чакай! – ядно – Откъде знаеш всичко това?

-              -  Колко пъти да ти казвам, просто знам! Да изброявам ли още?

-              -  Спри веднага, копеле мръсно! С какво право ме съдиш?

-              -  Не си разбрал, не съм тук, за да те съдя. Искам да ти помогна да се мобилизираш и да промениш живота си. Да станеш пак онзи добър човек с големите мечти и любящото сърце. Да ти напомня, че парите не са всичко на този свят, че най-важните неща не са НЕЩА… неща…неща…

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Будилникът звънеше. Първите слънчеви лъчи огряваха тавана на стаята му. Разтърка очите си, после- слепоочията,  някаква мисъл се опитваше да пробие още съненото му съзнание.

-              -  Вичо – чу гласа на жена си от кухнята – Хайде ставай, закуската е готова.

Скочи от леглото и на път за банята, минавайки през кухнята, прегърна съпругата си и прошепна в ухото й:

-              -  Казвал ли съм ти колко прекрасно ухаеш сутрин и колко вкусно готвиш? – една бърза целувка по косата й и бегом към душа.

Нина гледаше след него с отворена уста:  „Какво му става тази сутрин?  От години не е бил такъв…”

Вече в банята,  отмивайки и последните остатъци от съня,  изведнъж в съзнанието му нахлу една мисъл.  Беше като токов удар.  Трябваше да я сподели с някого веднага!

-              -  Нина  - провикна се той - Знаеш ли, че най-важните неща в живота не са Неща!

Жена му се облегна на вратата на банята и му се усмихна.

-              -  Знам, Вичо,  отдавна знам! А, ти как се сети  и защо ми го казваш?

-              -  Сигурно съм сънувал,  но тази мисъл не ми даваше мира! Като че някой или нещо искаше от мен да я кажа на глас. – той се усмихна, още мокър прегърна Нина и се запътиха към закуската и бъдещето…

                              

♫  ❤ ❤♫

eliboto

17.09.2013