вторник, 11 юни 2013 г.

ПРИКАЗКИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО БЯХА...


      Пепеляшка


Червената шапчица

Спящата красавица


Приказките, ама малко по-така…

Принцеса  аз  не  се  родих,
ни  Пепеляшка  даже.
С  червена  шапка  не  покрих
косите  си,  с  боя  ги  мажех.
Снежанка  никога  не  бях
и  няма  и  да  бъда.
Сън  стогодишен  не  заспах,
ни  Принца чакам да ме буди.
За  бал  дори  и  не  помислих,
че  може  да  ме  кани  Краля.
Пантофките  кристални  си  измислих.
Не  стават  те  на  моя  крак  окалян.
Кибритените  клечки  не  пестих,
сега  останали  са  малко.
Със  младостта  наскоро  се  простих
и  осъзнах,  че свършва,  жалко!
А   можело  е  в  приказка  да  бъда
и  в  бални  зали  да  танцувам,
сега  тежи  ми  таз  присъда
да  мисля  как  да  съществувам.
На  вещицата  горска  днес  приличам,
гадинки  си  отглеждам  във  килера.
Душа  невинна  чакам  да  ме  заобича,
магията  да  падне  и  утеха  да  намеря.

2013-06-10 


Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Humoristichna/Prikazkite-ama-malko-po-

taka%E2%80%A6/177632.html#ixzz2VrP8WEqW

✿ ✿ ℒℴѵℯ ✿ℒℴѵℯ *☺✿ ℒℴѵℯ ✿
✿ ℒℴѵℯ ✿✿ 



Бели слънца Стоян Михалев и Виктор




4 коментара:

  1. Dani Sulakova Suleimo11 юни 2013 г. в 8:35

    Душа невинна казваш.
    Че то остана ли такава?
    Не ща принцеса някаква да бъда.
    Най-ми приляга вълшебна пръчка да държа в ръце,
    и да шибам, шибам с нея непослушните мъже.
    Не можах да се въздържа :):):)

    ОтговорИзтриване
  2. Ха ха ха, типично в твой стил!!! :***

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно е,миличка!Поздравявам те!
    И картинките са невероятни и много ефектни!
    Действително нито приказките,
    нито традициите са това,което бяха!:)

    Публикувам ти нещо,което намерих в нета и ми изникна
    в главата след като прочетох твоето бисерче!

    "..И какво да ти кажа, магьоснико,
    явно тъй е редът на нещата:
    оцелявам, вълшебно докосната,
    точно в трийсет и осем квадрата.

    Всяка вечер вися над огнището -
    вярно, газов котлон, ама огън.
    Къкри бобец, а аз съм изприщена
    все от приказно-сладки тревоги.

    В полунощ ще ми звънне по жицата,
    не по-малко от час ще се вайка
    мойта мила свекърва - царицата
    и на принца прекрасната майка.

    Точно в седем излизам от тиквата
    да забъркам закуски, кафета...
    Следва здраво юнашко надвикване
    с мойте две мързеливи джуджета.

    Но се питам къде е уловката -
    пак е приказка, дето се вика:
    Пепеляшка си пробва пантофката,
    аз нахлузвам на босо терлика.

    И ти казвам, магьснико, писна ми!
    За принцеса изглежда съм слаба.
    Затова си поръчвам отписване -
    превърни ме отново във жаба!"



    http://fresh-home-h.blogspot.com/2012/10/blog-post_6257.html

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти, Кати, страхотен стих си качила! : )))

    ОтговорИзтриване