Понякога ... Понякога единственото, което искаш е да изкрещиш, да счупиш часовника, да рушиш, да убиеш болката... А понякога ти се иска да мълчиш, с мълчанието на черна дупка към паралелна вселена... Понякога...Понякога! Заспиваш с отворени очи и сънуваш мечтите си. Ти си птица! Лебед си...Искаш да си Лебед. Мечтаеш Слънцето... Той е Слънцето! Той е Луната! Той е твоят свят и мечтата ти... Жадуваш Го, доизмисляш Го, рисуваш Го с устни в съня си... Той е водач на ятото, а ти Го следваш...Летиш и е толкова красиво... А после......... Перата ти се разпадат...Усещаш болката и нещо червено багри крилата ти... Някой стреля в теб. Падаш! Чуваш ги...Те са там и викат, подканят псетата...И грозен лай... Тупване върху леда...Мъглата и...Студ. Ледено е! Надничаш в себе си, а той е там. Лебедът!Той и ти – едно цяло. Но сега кърви... И кучетата приближават... Заспивай... Зас...пи...вай...
Лейди, .... А за пъпчивите принцове: да си чувала за "пъпка -
недо-бка"? Този на колажа две е нацвъкал. Ама че лоша принцеса...
:):):)
Пъпчива приказка
/ по идея на Валентин и Валери от техни коментари под
колажа... ;)/
Принцесата седяла в градината на двореца и слушала песните
на птичките, жуженето на пчеличките и ромона на фонтанчето. Тихичко си
въздишала и си мислела:
„Толкова много принцове, как пък един не се намери да ме
поиска за жена”.
И точно в същия миг се случило чудо. В скута й скочил един
крастав жабок. В първия миг принцесата се уплашила и го хвърлила във фонтана,
но след това размислила, навела се и го взела в ръце. Видяла, че на главата му
се поклаща малка корона и много се зарадвала, че е влязла в приказката.
-Ти ли си Принцът?
-Аз съм – изквакал Жабокът. Ай, целувай, че се изпъпчих
целия.
-Много си крастав. Не ме кефиш.- рекла принцесата и нацупила
устнички с отвращение. Посегнала да го хвърли отново във фонтана.
-Чакай, Милейди. Ако ме целунеш веднъж, ще развалиш магията,
но аз пак ще съм пъпчив. Затова трябва да ме целунеш толкова пъти, колкото
пъпки има по мен. Тогава ще стана най-красивият принц на света.
-Да, бе. А не искаш ли и да ти посвиря?
Жабокът я погледнал тъжно, но решително. Скочил и впил
жабешката си уста в нея.
Принцесата паднала от пейката по гръб от изненада и
започнала да трие олигавената си уста с копринена кърпичка. В този момент
чудото проработило.Жабата станала
Принц.
-Вярно, че си принц, ама много си пъпчив, бе.
-Аз какво ти казах! Сега целувай докато развалиш магията
напълно.
Без да се мотае повече Принцесата започнала. Целунала веднъж
и първата пъпка изчезнала. Целунала втори път и втората също. Принцът ставал
все по-красив с всяка следваща целувка.
Още на първата бил притворил очи от удоволствие. А
Принцесата не спирала, докато не изчистила напълно своя любим от пъпчивата
гадост. Щом приключила го загледала с нежен поглед и рекла.
-Отвори очи любими Принце. Отсега нататък сърцето ми ти
принадлежи завинаги!
Принцът отворил очи и изпаднал в потрес.Срещу него стояла баба Яга, цялата в пъпки, и
се опитвала да го докара на нежен поглед.
Принцът, обезумял от ужас ипобягнал крещейки...
-По дяволите – рекла баба Яга, трябваше първо да мина на
фотошоп и от яд омагьосала минаващия коняр наблизо и го превърнала в каменна
статуя.
-Няма благодарност! Няма ненаказано добро!На никого прошка
повече.
Извод: Животът така или иначе ще ти го сложи, затова не
мърдай, да не му доставиш удоволствие!
От тогава всички жени се научили да използват кремове,
маски, лосиони, фон дьо тени, червила, спирали... И всичко това, защото им е
съдено да бъдат „ловци”...
Ох, ще ме побърка това моето любопитство!
Въоръжило се е с едно остро шило и човърка ли, човърка. Леко ме бодне
първо под лъжичката, после се прехвърля в главата и върти, върти, забива
се по-надълбоко и дълбае ли, дълбае.
Кой ли ще е този, дето ще се обозначи с НИК „саздърма”,
ще влезе във фейса ми, ще публикува на „стената” ми, ще ми предложи
приятелството си, ще се опише като съблазън и ще ми обещае, че ще сме
неразделни.
Дали е мъж или жена? То, думата саздърма
трябва да е от женски род, щото на „а” завършва. Освен това и свинската,
и телешката, и говеждата саздърма са от женски род, следователно ще е
жена. А и логично е, нали аз съм все още мъж, макар и почти пенсионер.
А колко ли ще е млада? Последната, дето ми
се яви на „стената”, излъга с цели 15-ет години. Трябва да е млада, щото
саздърмата прясна се продава и не е с голяма трайност. Ако беше се
кръстила „пастърма”, тогава е ясно, че ще е дъртофелник. Крехка
саздърмица ще да е, м-м-м-м!
Дали ще е блондинка? Щото аз на блондинки
пò налитам. Ама и на брюнетките не отказвам, ей тъй на! Най-прилича да е
червенокоска, щото прясната саздърмица също е червендалеста.
От къде ли ще е? Няма да е от морето, щото тук ний суха цаца имаме, а не сочна саздърмичка.
А може да е чужденка. Бре, ами ако е
туркиня? То, саздърма от турски иде. Ще ни угади оня ми ти турчин, мъжа
й, ще дойде с един голям нож и... на саздърма и двамата.
Ех, какъв съм и аз черноглед, не ще да е
туркиня, щото сега едва забелязах, че под поканата на стената ми, с
много ситно написано, едва се чете: „KFM”
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=343711- линка на песента
: ) Благодаря на екипа за добре свършената работа.
Специални благодарности на Наско Христов, който избра моят текст и се вдъхнови да напише музиката за него. Благодаря, Наско, страхотно си се справил!!! Голяма прегръдка от мен. :)
Антоан Антонов има красив глас и е успял да придаде още по-завършен вид на тази чудесна песен. Благодаря ти, Антоан! Прегръщам ви!!!
Трудно ми е да изразя с думи какво е усещането. Хиляди пъти, благодаря, с пожелание за нови творчески успехи. :)))
Текстът може да бъде видян Тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332182
Една от най-любимите ми книги е „Алексис Зорбас” на Никос
Казандзакис. За първи път я прочетох, когато бях в гимназията и оттогава до
днес съм я препрочитала многократно. За себе си я наричам книга за истинския
живот, пълна с неостаряваща мъдрост. Няма да преразказвам съдържанието само се
постарах да извадя някои от най- открояващите се цитати от този роман:
-За сърцето:
"Сърцето е като корабни платна, в
началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете
ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна
станат в кръпки съшити с дебел конец, но никоя буря не може да ги скъса
отново..."
„Такова
нещо е и сърцето ми. Дупка до дупка, кръпка до кръпка, несломимо”
-За щастието:
„Отново се уверих колко просто и скромно нещо е
щастието – чаша вино, един кестен, едно нищо и никакво мангале, шумът на
морето, нищо друго. Нужно е само, за да почувстваш, че всички тези неща са
щастието, едно просто и скромно сърце.”
„Това е истинското щастие – да нямаш никакви
амбиции и да работиш като вол, сякаш си изпълнен с всички амбиции; да живееш
далеч от хората и да ги обичаш, без да имаш нужда от тях. Да е Коледа, да си
хапнеш, да си пийнеш добре и след това да се изплъзнеш сам от всички клопки, а
над теб да са звездите, отляво – земята, отдясно – морето, и да осъзнаеш
изведнъж, че в сърцето ти животът е извършил и последния си подвиг и се е
превърнал в приказка.”
-За жената:
„Защото, бре гърче, който може да легне с някоя
жена в леглото си и не легне, върши голям грях! Да те повика, бре, една жена в
леглото си и ти да не отидеш – погубваш душата си, да го знаеш! Тази жена ще
въздъхне в деня на Страшния съд и тазви въздишка на жената ще те запрати, който
и да си, каквито и добрини да си сторил, в ада!”
„Задяваш ме час по час твоя милост, че обичам
жените; ами че как, бре, да не ги обичам, като са такива слаби същества, дето
не знаят какво искат и дето само като ги хванеш за ненките, веднага разтварят
всички врати и се предават?”
„Когато господ извадил — проклет да бъде този час! — реброто от Адам, за
да създаде жената, дяволът се превърнал на змия и — хап! — грабнал реброто и
побягнал… Спуснал се господ, хванал го, но дяволът му се изплъзнал и в ръцете
на господа останали само рогата му. «Добрата стопанка — рекъл господ — и с
лъжица преде. И аз с рогата на дявола ще направя жената.» Направил я и ни взеха
дяволите”
„Истинската жена, да го знаеш,
повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която
получава от мъжа.”
„На, кълна се в морето бре, момчета- когато
видях смъртта пред себе си, нито за Богородица се сетих, нито за свети Никола!
Извърнах се към Кулури, помислих си за жената и извиках: ~Ех мари, Катерина! Де
да бях сега в леглото ти!~"
-За свободата:
„Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст —
да трупаш златни лири — и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш
цялото си състояние във въздуха!”
„Да се освободиш от една
страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена… Но нима и това не е робство? Да
се жертвуваш за една идея, за племето си, за бога? Или може би колкото по-високо
стои господарят, толкова по-дълго е въжето на робията ни, тогава скачаме и
играем из много по-просторно поле, умираме, без да стигнем края му, и наричаме
това свобода?”
-За пиенето:
„Ром с градински чай сватлък не прав, ще пиеш и
твоя милостром. Та да стане сватлъкът.”
-За Църквата:
„МОре,
мен ме бива за игумен – каза той. – Ако отворех манастир, бас държа, че щях да
накарам останалите да спуснат кепенци и щях да им взема клиентелата. Сълзи ли
искаш? Една напоена с вода гъба и всичките ми икони щяха да се разплачат.
Гръмотевици ли искаш? Щях да наглася някаква машинка под Светата трапеза, та да
реве.Призраци ли искаш? По цяла нощ двама от доверените ми калугерищяха да се
разхождат по покрива на манастира с чаршафи. И щях да подготвям всяка година
куци, слепи, парализирани, на събора на нейна милост- и щяха уж да виждат
изведнъж отново светлината и да скачат да играят хоро.”
„- Да
вървим – казах- в името божие! - И на дявола! – добави спокойно Зорбас.”
.............
Много още бих цитирала, но смятам, че и това е
достатъчно. Ако не сте чели книгата, прочетете я. Всеки ред си заслужава...
.gif)
