Една приказка без край...

... Орисани да бъдат все сами...

 

Приседна  слънчев  лъч  във  клоните

на  самотното  дърво  върху  скалата.

Опита  вятърът  да  го  прогони

преди  да  падне  тъмнината.

Като  светулка  бляскаше  игриво

лъчът  самотен  в  тишината.

Подскачаше  по  клончетата  закачливо,

очаквайки  любовна  среща  с  Луната.

А  тя  безкрайно  дълго  се  гласеше

в  сребро  и  злато – ткани,  сърмени  одежди.

С  любимия  си  да  избяга  щеше,

да  се  оженят  тайно  със  надежда,

че  никой  няма  да  ги  раздели.

Но  зла  магия  тегнеше  над  тях,

орисани  да  бъдат  все  сами,

копнеещи  един  за  друг  във  грях...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Лъчът  протегна  се  и  за  секунда  само

докосна  и  помилва  своята  любима.

Светът  затихна  и  въздишката  на  двамата

отекна  като  гръм  в  душите  на  малцина...

Нещастно  влюбени  и  разделени.

Самотни,   тъжни  и  окаяни,  горките,

си  тръгнаха  по  пътя  си  ранени,

до  следващата  среща  сред  звездите...

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=326613      За да видите коментарите, използвайте линка.

 

 

Забележка: Използваните снимки са от Нета

Истината за приказните герои - ІІ част

За весело настроение през майските празници! : ))))))))))

 

Истината  за  приказните  герои  ІІ

„Златна  рибка”  мъжете  я  наричат

и  страшно  много  я  обичат.

Всеки  знай  къде  да  я  намери-

в  къщата  с  червените  фенери,

с  табела - „Три желания” – отпред.

Любов  продава  тя  наред...

Летящото  килимче  е  поредната  измама.

Дори  децата  знаят,  че  такива  няма...

С  трева напушен  Аладин

помислил  си,   че  вижда  Джин

от  стъклена  бутилка  да  наднича,

с  „Вълшебна лампа”  във  ръка  да  тича...

А  Маша  и  Мечокът  любовници  били.

На  горската  поляна  се  срещали  в  зори.

Той  мед  й  носел,  тя  банички  му  месела,

живеели  си  доста  весело...

Трите  прасета  и  седемте  козлета

за  първи  път  надушили  се  в  Нета.

В  приятелство  до  гроб  се  врекли

и  „Наглите” - самички се  нарекли...

Пинокио  послъгвал  доста  вещо.

Носът  му  не  растял,  а... друго нещо...

Шехерезада  работела  на  розов  телефон,

мечтите  сбъдвала  и  на  последния  галфон...

Макс  и  Мориц – две  дечица  палави,

днес  са  по-известни  като  братя  Галеви...

Но  стига  толкоз   засега

Друг  път  ще   продължа   с  това...

: ))

eliboto

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=323564

Забележка: Използваните снимки са от Нета

Истината за приказните герои

Приказните герои не са това, което четем за тях.  Реших да ви разкрия някои неща.... : ))

Снежанка,  всеки  вече  знае,

тинейджърка  пъпчива  е  била,

а  мащехата  -  готина,  така  е,

в  средата  на  годините  жена,

улегнала,  красива  и  желана,

в  Ловеца  влюбена  –  горкана.

За Пепеляшка,  аз  ще  ви разкрия,

че  Баловете - нейна са стихия.

Пантофката  си  малка  уж  забравя

и конкуренцията  с  хитрост  побеждава.

Ловецът,  всъщност  го  мързи.

Платили  са  му  куп  пари,.......   

                                                              ако искате да разберете повече, отворете линка..

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=323358

Приятно забавление!!! : )))))))))))))р

Сребърна сватба.. 25.март.2014

Обичам те...

Обичам те с онази тиха нежност,
която през годините се ражда,
понякога забулена в снежност,
или пък жарка,  страстна жажда.
Жадувам топлите ти длани
и лекото им сладостно докосване.
Милувката  им,  шоколадово-сметанена,
мечтая си и я сънувам в нощите.

Понякога съм бяла и добра,
а друг път ябълка отровена,
но аз благодаря ти затова,
че ми прощаваш и запазваш спомена,
за радостта със тебе изживяна,
за болката,  тъгата и мъглите
за щастието,  сълзите в очите
и сребърните нишки във косите.

Обичам те,  несъвършен,  намръщен,
от трудности сломен,  но не прекършен,
присядащ уморен,  отпускащ длани.
Душата ти ридае цяла в рани,
че не успя да създадеш охолство
за своето семейство и в доволство
да изживееш дните отредени.
Не съжалявай,  нали си имаш мене.

eliboto

25.март.2014г.

Посветено на съпруга ми!

И Ябълките за всичко са виновни...

Басня

От мънички прасетата ги учат

как най-добре в живота да сполучат,

какво да хапват и какво да пият,

коя е най-витаминозната помия.

И после като порастат големи

как да избягват разните проблеми.

Не си мислете,  че са прости,

за хубавото имат ноздри.

Най-много прасетата обичат

при ябълковото дърво да тичат.

Слухтят,  подушват и избират,

най-хубавите ябълки намират.

Заоблени и вкусни, сочни, сладки,

със мирис свеж и кожа гладка.

Дадат ли им възможност да се гòстят,

на вкусна ябълка не ще да прòстят.

Попадат и на стари, и набити,

похапват ги, но млади предпочитат.

Затуй е мъдростта написана

и ябълката с карма е орисана:

„Прасетата от ябълки разбират,

най-хубавите винаги избират!”

eliboto (Ели Тодорова)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321084

 

: )

Експресът, наречен живот

Експресът, наречен живот

Още с раждането си, човекът се качва на експреса на времето и започва своето пътешествие. За едни това пътешествие е кратко, за други дълго, но крайната гара винаги е една и съща. За всички... И няма измъкване...

Експресът първоначално пътува бавно. През прозореца на всеки един ден виждаш нови места, научаваш нови неща, срещаш други пътници... Разменяте идеи, мисли, флуиди, учите се един от друг, да обичате, да мразите, да добрувате или воювате, да бъдете човеци...С всеки следващ ден скоростта се увеличава, расте, гледката се размазва, детайлите постепенно се губят.. Само обръщайки се назад, можеш да видиш ясно какво е било.

И така ден след ден, месец след месец, година след година, лети експресът на твоя живот и безмилостно те доближава до крайната дестинация. Влакът внезапно спира и по уредбата съобщават едно име. Пътят на човекът, когото извикват свършва тук, сега и завинаги...

Защо ви говоря всички тези неща?!? Важно е едно, колкото и кратко да продължава возенето, поне да е в приятна компания, с приятни хора. А пък , ако ти се падне да си в първа класа, какво по –хубаво от това... Днес е 28-ми февруари 2014, още един месец е преминал покрай прозореца на влакът - убиец. Всеки от нас се надява пътуването да продължи още... И да бъде пълно с радост и веселие... Ами, нека да бъде, нека си го направим, ако не приятно, поне поносимо...

Радвайте се, утре  е първи март и пътуването продължава... Бъдете много щастливи с поредната пролет, обичайте и бъдете обичани... И не забравяйте да подарите мартеничка.. за здраве и късмет.

ОБИЧАМ ВИ!

непубликувано

eliboto

28.02.2014

КУПИДОН Е МЪРТЪВ... ГОСТ НА БЛОГА МИ - АНАБЕЛ

Свети Валентин се отлага!

Любовта се евтино напи...

и някъде на друга гара,

сменя болката срещу мечти...

Отлага се казах! Във време и час,

където празнуват, няма място за нас.

В различни стаи, различни светове...

чашите държим, умножаваме по две...

Две болки. Две деца. И смърти две,

заслужено приети. А в черното небе

звезди отложено ни светят...

И луната, тази стара лейди...

сякаш свети по-ярко отпреди,

като в нощ от празнични конфети...

когато пръстени със теб смених.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=319564

КРАСИ ЧЕРНЕВ, дами и господа....

Рисуване на чувства с темперни бои

 

Гаси угарката си здрача

във мръсносиньото стъкло на залива.

Денят събира своите играчки

и по домовете ги затваря…

Разведени, семейни и самотни –

присядат в кухните и пият.

Луната ги наглежда - лампа нощна,

от скука идва ù да се покрие.

Със облаци, които скриват, но не топлят,

досадни - с безплътните си форми и постели…

Луната е…

Луната е покварена самотница,

която в залива

от много нощи се заглежда…

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=319373

Днес гост на блога ми е Ирен

 

 Не ме кори...

Ако някой ти каже да не хвърчиш в небесата,

кажи му да се маха от твоя облак!

Боян Максимов

Не ме кори...

Опитах... не мога да порасна...

Обичай ме такава – мечтаеща  под падащи звезди...

Хвърчаща в небесата, наивна, безразсъдна, страстна...

Не ме кори...

Обичай ме такава... опитай... В очите мои погледни...

Там има всичко – обич, болка, радост, щастие, сълзи...

Обичай ме такава... успееш ли - ледът ще се стопи...

Ако не можеш... Просто ми прости...

Но слез от облака ми... тогава за двама ще  е тясно...

 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317084

 

Гостува ми Дани Сулакова с творбата си - Хорейшо

ХОРЕЙШО

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, когато бях още бебе. Сложи ме вътре в коженото си яке и яхна мотора. Харесах аромата ù. Харесах и дома ù. Пълен с цветя беше. Казвам беше, защото вече ги няма. Аз откъдето мина трева не никне. Ами човешкият език докато го науча, що бели направих. Наложи ù се да смени пердетата. Дамаската на дивана вече е друга. И аз вече съм друг. Дадох ú да разбере, че аз съм мъжът в тази къща и мойто мър ще се чува. Упорито отказвах да спя там, където тя искаше. Усул, усул се промъквах в леглото ù, навивах се на кравайче плътно до нея и така тя свикна. Знаех си аз, че това е любов от пръв поглед. Тя беше само моя, докато…

Докато една вечер нещо се промени. Постоянно се усмихваше. Сипа си питие и заседна пред компютъра. Пишеше ли, пишеше и никаква не се сещаше за мен. Докато аз я чаках търпеливо в леглото. Реших да пофлиртувам, барем ми откликне. Отърках се леко по крачето ù, приютих се в скута ù, замърках. Никаква реакция! Тогава скочих на клавиатурата. Така се разписка, че ушите ми кървяха после. Истината лъсна няколко дена по-късно в образ на мъж. Намразих го още от първи поглед. Миризмата му казваше “търся си дом”, “търся си жена”. Направо ми настръхнаха мустаците. Веднага започна театрално да киха. Алергичен бил, моля ви се! Хайде холан, сякаш аз пък го понасях. Ама кой ли ме пита мен! Изрита ме уж извинително, но се подсмихваше, видях го! Така значи, ще се надцакваме, а! Веднага му маркирах обувките... и двете. А сега да видим кой-кого!
Това, което последва на другия ден, няма да забравя никога. Су беше тръгнала за работа и този дето спеше на моето място се изниза чак на обед. И представете си, никаква алергия нямаше. След като изпразни хладилника, започна да рови в гардероба. И какво ли беше оставил там, че така настървено разхвърляше.Тигърът в мен се пробуди. Скочих върху него, като драсках, където ми видят очите. Защитавах дома ни, бе Су! Ти какво си помисли, че ревнувам ли? А този беше побеснял. Тръгна към входната врата и в мига,  в който обу едната обувка, разбрах, че яко съм го загазил. Помириса я... и след секунди летях от втория етаж. Хайде, простих се с един живот, останаха ми осем. Оживях де! Няма да се вайкам за няколко счупени нокътя, я!

Няколко часа по-късно Су ме намери пред вратата, но бързо ме забрави, щом се прибрахме в къщи. Вместо да се тръшка от рев, тя веднага се обади на полицията. След малко пристигна един от тях. Разпитва я, записваше си показания. Ама много се зазяпваше по моята Су! На другия ден пак дойде, по-следващия отново... Ама какво става тука, бе? Гледай го ти, посяга да я прегръща. Лапите долу, ей! Да не те маркирам и теб, като оня. Сякаш ме чу. Сега пък ме гушка. Гали ме по коремчето. Мъркам дори! И при това не симулирам кеф. Знае как да пипа. Много лесно се предадох. Усещах нещо в него, което ме привличаше. Разбрах го няколко седмици по-късно, когато го видях с куфарите на вратата. Не ми даде възможност дори да му се ядосам.

От една специална чанта скокна истинско пухено видение. Синя персийка с жълто-оранжеви очи. Въх, сърцето ми спря! Приближи се грациозно към мен, спря на дъх разстояние. Ароматът ù ме подлудяваше. Тази прелест щеше да радва само моите очи. И каква хубава двойка щяхме да сме. Аз оранжев, тя синя. А бебетата ни… мъррр.

Близна ме по нослето и ме извади от котешкия рай. Мина бавно покрай мен. Сластно поклащаше опашката си. Спря се, обърна прелестната си главица към мен, сякаш казваше „Хайде де! Специална покана ли чакаш”!?

Ей, казвам ви, тази писана с кеф ще я оставя да ми се качи на главата!

Дани Сулакова Suleimo
7.11.2013г.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313388