Гост на блога q. bodica / NELETA /

25.04.2013

Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие!

ще танцуваме пак, Любов

Ти знаеш - късно е, да се връщаш в мене.

В мрака ням, пътеката я няма.

Тихите щастливи, отминали моменти

обвиват нощта ми с тъгата бяла.

Бавно пада сняг... посред слънчево време.

В мен тетивата тежко трепти

преди великия дълъг път да поема

към просторите на родни звезди.

Вече зная - да се връщам в тебе, късно е.

Пътеките в тишината натежаха

и сякаш Луната от небето ми откъснаха.

А в нея все моите копнежи спяха.

И ето - лунна прах сребро в косите стеле,

а в мене блика кротка светлина.

Пътеките ни, нейде в бъдното са спрели -

бяла спирка за мъж и за жена....

❤

q.bodika

2013.03.10

---

Какво ме вдъхнови?!

---

Разказът на Рая Вид "Танцувай още!" ме връща няколко пъти към себе си, забърквайки коктейл от дъжд и спомени в мен. И.... това стихо....

Бъркат в дълбочина разказите ти, Рая! Благодаря. 

А тебе, Любов моя - те чакам в безкрая на времето...

  

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/shte-tantsuvame-pak-Lyubov/171969.html#ixzz2RQQl729m

❤❤  ❤

"Преди зората те чувам да шептиш в съня си: "Не позволявай утрото да ми го отнеме"..."

  

"...Измина цял живот докато открия някой, докато открия някой да остане. Чаках твърде много, а сега си тръгваш, о, моля те не ми отнемай всичко..."

Гост на блога SULEIMO - ЗАЕДНО ІІ

Заедно (втора част)

Тя

Всичко случило се е оставило своя отпечатък върху двама ни. Но ако има желание за заедност, всичко се преодолява. Това, че научи много неща за мен, го използвай в наша полза, а не против нас.

Ти също си се променил, за което поемам изцяло вината. Чувствата ти са най-силен коз. Изрази ги, за да разбера, какво искаш. Иначе, започвам да се съмнявам, дали въобще ги има.

Измъкнах се от дупката сама, въпреки теб. Ако ти е уютно да ти е зле, стой си там. Аз искам да е пролет и люляци в душата ми. Говоря с надежда и любов. Гледам да не обръщам внимание на иронията и тона ти. Не си позволявам отрицателни мисли. Говоря в сегашно време, гледам напред и правя планове за нас. Искам да ти е леко на душата. Да си усмихнат, да обичаш, както само ти си можеш!

Няма дя ти помагам да си намериш нова любов. Аз ще правя каквото е нужно, за да ни има, да сме щастливи заедно.

Не вярвам, че това са последните страници от нашата приказка. Мисля, че това ще е нов етап от живота ни. Ще бъдем заедно въпреки всичко. Ти ще бъдеш гадняр. После ще ти омръзне, защото не си толкова зъл вътре в сърцето си. Аз ще търпя, колкото е нужно и когато най-малко очаквам, ти ще ме изненадаш с добро отношение. Дано не се съсипем взаимно до тогава.

Нека не драматизираме излишно. Никой няма нужда от това. Не се притеснявам да говоря за чувствата си, не ги крия и подтискам. Ще направя всичко, каквото пожелаеш от мен, само отново да ми вярваш. Май, току що си продадох душата!

Той

Винаги съм си мислил, че когато една жена знае, че е единствена в сърцето на мъжа си и той ú принадлежи, ще бъде щастлива. Но явно това приспива чувствата. Ще трябва да поръся малко съмнение, колкото да ти държа сетивата отворени.

Относно суетата при жените, зависи на кого ще попадне. На мъж, който само я желае или на творец, който ще я вкара в приказка и ще я понесе в небесата.

Не си подритвай късметчето и не си прави повече експерименти. Хубаво ми е с теб, но това не е постоянна величина. Остава времето да покаже. Нека любовта и сърцето ти те водят по пътя на щастието.

Аз проявявам нежност към теб под формата на ръка в косите или те гушкам. Цвете без повод или малки изненади, които намираш на различни места. Усмивката ти ми казва всичко. Не е трудно да започнеш връзка, а да я поддържаш с години жива.

Искам да си останем семейство, но само при условие, че това което мога да ти дам, ти стига и те прави щастлива. Не мога повече да те обичам, отколкото сега. Не мога да съм по-верен, отколкото съм бил винаги.

Искам да си искрена, да си имаме доверие и да си ми вярна. Е, има някоя друга звезда, която мога да ти сваля, но сърцето ми ти принадлежи от доста години. Само едно е, нямам друго.

Избора е наш luna del mio cuore!

И не забравяй да се усмихваш, по-красива си за мен.

Посветено на mi amor за 25 години от заветното "да"!

 

Suleimo 

09.04.2013

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Pisma/Zaedno-vtora-chast/174314.html#ixzz2RK6GYUmr

❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡

"...Всеки път, когато затворя очи, всичко, което виждам си ти! Дай ми причина, която да обясни,

защото не чувствам сърцето си. Всеки път, когато ме напуснеш, аз просто се разпадам. И когато заспиш бързо се чудя, къде ли "отиваш". Може ли да ми кажеш? Много ми се иска да знам.

Защото ми липсваш и това е всичко, което искам да кажа. Предполагам, че ми липсваш красавице и тези три думи казват всичко! Знаеш че ми липсваш..."

<<<"...Защото просто ми липсваш!...">>>

Гост на влога SULEIMO - ЗАЕДНО І

Заедно (първа част)

Той
 

Как стигнахме до тук?

Да потискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите за, които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат да искаш още и още. Срещаш магията, тръпката, която искаш.

Отделно в средата в която си, ти влияе силно. Повечето ти приятелки, търсят емоциите като теб. Имат или са имали извънбрачна връзка, практически вие се чувствате щастливи извън семейството си.

Не вярвам да се промениш, а и не искам. Бъди себе си, стига роли. Няма смисъл, живота си заминава. Не искам аз да съм човека, който те лишава от всичко това. Чувствата ми са твърде малък коз и много самотни, за да те променят.

Не вярвам в последния шанс. Вярвах в новото начало за нас, но ти бързо ме свали от облаците. Не те виня за нищо. Имаш право да търсиш щастието другаде, щом него получаваш с мен. Благодарен съм за отдадените години. Чувствах се късметлия и щастлив. Знам, че няма да стана мъжът от мечтите ти, но ще остана в спомените ти.

Смятам, че правилният избор е раздялата. Ти ще тръгнеш да търсиш магията, ако не си я намерила вече. Аз пък жената, на която ще имам доверие и моята любов ще ú е достатъчна. И, ако за десерт си сложи табелка “от тук нататък ще съм само твоя”, ще си ударя дупето в тавана. Не преставам да съм идеалист и мечтател. Всичко хубаво си има край. За съжаление пишем последните страници на нашата приказка.
 

Тя
 

Всичко това ми прилича на ”аз се отказвам”. Никъде в писмото ти не видях желание, а само оправдание, защо няма да си с мен. Ако искаш да сме заедно, прави неща, които ни събират. Старая се това, което си написал, да го обърна в наша полза. Преди не съм се съмнявала в чувствата ти, но вече да. Приемам го за полезно усещане.

Не само аз, всяка жена има нужда да се чувства желана и оценена по достойнство. Който ти каже, че не е така, те лъже. Чиста суета, ето ти още един грях към моите.

Нямам нито една щастливо омъжена приятелка по твоите критерии. Никой няма идеален брак. Въпроса е да не взираш само в лошото и миналото.

Ние бяхме изключение и много хора ни завиждаха. Да говорят каквото искат. Дори и в най-лошия си период сме били по-добре от тях.

Когато ти говора искрено, казваш, че те лъжа. Когато оставям делата да говорят, в роля съм влизала. Никаква женска интуиция не помага, ако любимият мъж те приема за противник.

Отговори си на въпроса какво искаш и кое те прави щастлив. Можеш да го споделиш с мен, ако желаеш. Обещавам ти искреност. Ти си решаваш дали да ми вярваш.
 

Посветено на mi amor за 25 години от заветното "да"!

Suleimo

09.04.2013

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Pisma/Zaedno-parva-chast/174156.html#ixzz2REuKxMPv 

❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤

"Причината, да те обичам, си ти.
Само ти, просто ти!
Да, причината да те обичам, е всичко, през което сме преминали..
Затова те обичам..."

Гост на блога WATERFALL / Росен Алексиев /

❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ... ❤♡ ...

КАКВО Е СТИХЪТ?

Какво е стихът - прекрасно творение

пленило в своите думи духът,

емоция носещ и вдъхновение,

думи в музика и улавя мигът.

Докосва тъй нежно, душата трепти

в него се виждат сияйни звезди,

мечти не изречени на листа обречени.

Тайни изречени за някой наречени.

Словото е сила, словото е огън,

можеш да запалиш и пожар огромен.

Можеш да събудиш, може и да водиш,

може да се бориш също и да спориш.

Всяка дума носи някаква магия,

всяка мисъл в дума свойта същност скрива. 

Всяко вдъхновение дава свойта сила

и стиха превръща в истинска стихия.

 waterfall

2011-12-06 

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/KAKVO-E-STIHAT/144715.html#ixzz2REoirDTl

АВТОРСКИ СТИХ - ELIBOTO - Едно неизпратено писмо

Едно неизпратено писмо

Ослепях,  а вече и не чувам!

Отне  ми всичко с твоето отричане.

Кажи  ми как сега да съществувам,

щом  взе обратно своето обичане.

Повярвах ти,   че Господ те изпраща

да сгряваш дните ми, да радваш нощите.

Сега в мене вярата разклащаш,

писмо очаквах,   няма го във пощата.

Ти казваш,  че не си ми длъжен,

че с  мене уговорки нямаш писани.

Защо ли тонът ти е малко тъжен,

а  думите  ти  толкоз  сприхави…

Е.

12.04.2013

eliboto

"...А колко е страшно да бъдеш влюбен На 40 години. И колко е страшно да бъдеш разлюбен На 40 години. Без болка, без магии без сълзи, раздялата не носи свобода, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам. ..."

                                            http://www.youtube.com/watch?v=xlZNA5g8i8g

АВТОРСКИ СТИХ - ELIBOTO - Не са ми нужни думи

RE: RE: Не са ми нужни думи

Не са ми нужни думи да изричам,

когато нещо ме докосне нежно.

Не са ми нужни думи,  да се вричам,

да се предам в ръцете ти копнежно.

Жадувам  аз  за устните ти жарки,

за топлите ти  мъжки  длани,

сърцето ми от вените на шарки

да се отпусне в ръцете ти мечтани.

Веднъж навлязла във кръвта  ти

като змийче гнездо да свия,

да лягам нежно на гръдта ти,

от устните ти дъх да пия!

Да боледуваш заразен от любовта ми,

да искаш да не си ме срещал никога,

да шепнеш името ми до забрава

и да си проклинаш дните с викове.

30.03.2013г

eliboto

Продължението на едно обещание…  Посветено…