Среднощната муза на Дани Сулакова...

Среднощна муза

- Ти какво правиш пак в съня ми бе?

- Ти ме повика.

- Как ли пък не! Дори не си спомням  името ти. Кой беше ти?

- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.

- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли!

- Ама с мен можеш да си каквато поискаш.

- Виж сега, интимното ни непознанство, само те кара да си въобразяваш разни еротични картини. Вземи се събуди вече!

- Аз ли, мила моя? Та нали ти сънуваш!

- Вярно бе. Ей сега ще се понапъна.

- Недей, задръж! Тъкмо съм ти измислил нова игра.

- И каква е? Бързо кажи!

- Ах, сладуранката ми тя! Как ú се иска да разбере, ама ще те поизмъча. Какво беше до сега? Ти ме призовеш. Аз цъфна веднага. После ти ме приковеш. Защо да не се сменим?! Па да грабна аз камшика, па да шибам, шибам от любов!

- Забрави! Този сън е мой и аз съм доминанта тук. Имам си играчки нови. Тук батериите не свършват като в реала. Виж как съм се барнала само! Лъснала съм си лачените ботушки. Искаш ли да ти оставя отпечатък някъде с него? Я на колене!

- Май, бая си ми набрала, драга!

- Ти какво си мислиш, че не знам как обикаляш сънищата и на другите поетеси ли?

- Леле, ревност ли долавям?

- Ще си изтъркаш вълшебната пръчица Магьоснико! Ревност, ще ти се!

- Ооо... станала си по-духовита!

- Ами, така е, чета много, не че по-умна станах!

- Като каза четене и се сетих за играта, която съм ти подготвил.

- Я, да чуя как ще ми приковеш вниманието!

- Не ме провокирай! Знам точно какво да направя, че да литнеш от кеф, но сега тръпката е другаде.

Така и така висиш в поетичния сайт, ще скрия по една кодова думичка в различни любовни стихове. Когато ги събереш всичките , ще трябва да ги сглобиш в творба. Като пъзелче, да си паснат на точното място.

- Абе ти луд ли си? Как ще ги позная? Колко думи да събирам? Ти знаеш ли, че тези поетеси сън не спят. Пишат ли пишат, сякаш от това им зависи живота. Как ще ги изчета всичките?

-Ще успееш, моето момиче. Когато видиш думичките, ще ти блеснат. Наградата си струва.

- И каква е тя? 

- Като сглобиш стиха и го публикуваш, всички ще ахнат и ще станеш една от тях.

- Голям праз! Нещо кеш няма ли? Криза е!

- Меркантилна си май!

- Никак дори , но от проба не боли!

- Боли то, ама после червена точка ще трябва да слагаш на текста.

Упс!! Стават грешки!! :))))

- Значи сега обуваш летящите цвички и хукваш при другите поетеси, да им нахвърляш вълшебните думички, а? Знаех си, че си се заблял по някоя друга, но ти си ги овършал повечето бе. Като не се навърташ край мен и моето вдъхновение пресъхна.

- Ревнива и меркантилна. Да не би да си зодия Козирог?

- Къш, къш от съня ми, гадинка такава, че ще призова моята дружка в игрите, а тя е такава вампирка, козирог дори. С две като нас задникът ти ще гори!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Телефона ми натрапчиво звънеше. Вдигнах без да погледна кой е.

- Познай какъв сън сънувах? - Анджи звучеше развълнувано.

- Та ти не спиш, кога успя и да сънуваш?

- Много смешно! Върна се!

- Кой бе, сестро?

- Музата ми се върна! 

- Не ми казвай, че беше обут по летящи цвички!

- Откъде разбра? Така си беше. 

- Ох, поетеси!  

suleimo

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/Srednoshtna-muza/180712.html#ixzz2bmF6ZVdU

Jessica Lowndes - I don't want you anymore

Забележка: Снимките използвани в публикацията са от Гугъл+ и Нета!

Днес ми гостува Ива Касабова...

Наричат ме Дон Жуан - разказ (Ива)

~~~~~~~~~~~~~~~

http://malkiatprintz.blogspot.com/2013/08/blog-post.html
~~~~~~~~~~~~

 Харесвам жените, влюбен съм в тях, в тези уникални създания... толкова красиви, толкова различни! И те ме обичат. Обичат ме защото съм техен. Завинаги. Всяка с която съм бил е в сърцето ми, там й е мястото, там е хранилището на моите музи, на моите усещания, на моите открития, на моите божествени кралици. Имам стотици майки, стотици съпруги, стотици любовници, стотици девици... защото това е жената, всичко това. Само този, който може да ги види в същността им, само той може да разбере, че те притежават всичко, всяко качество, всяка мъдрост, всяка истина. Дали съм се влюбвал? Влюбвал съм се всеки ден, по някога и по два-три пъти на ден. Дали съм обичал някоя цял живот? Всяка една без изключение! Сигурно смятате, че това е невъзможно, но е така. Маниак ли съм? Маниак съм, защото естетиката ми е маниакална, естетика която притежава всяка жена, дори най-грубата, дори дебелата, дори кльощавата без капка женственост, всяка носи чар и огън, много огън у нея. Успееш ли да го запалиш, няма да има по-щастлив от теб, но това е трудно, много трудно... жените не разбират секса, не разбират изкуството на любовта, защото не попадат на естети, на ценители на женското, на поклонници на божествената им натура. Колко бедни са мъжете, които не могат да се докоснат до това богатство! А тя, жената, остава тъжна и неразбрана, потъпквана и мамена, изнасилвана всеки ден от грубоватия си, недодялан мъж, неразбиращ невежа, заек за разплод, безчувствен към нежната й кожа от грубите си ръце, погубващ истинската й природа в безхаберието си, без да осъзнава какво престъпление извършва. Затова ме обичат жените, обичат ме и са ми благодарни, грижат се за мен и дори не се ревнуват една от друга. За тях аз съм единствения мъж на света... търсят ме и аз се отзовавам. Всяка ми е скъпа. Рисувам по тялото й, изтръгвам стонове от тях, които не са човешки, всяка минута посвещавам на нея, не мисля за себе си; моето сексуално удоволствие се състои в нейното, достигне ли върховете достигам ги и аз, иначе не бих могъл. Освобождават се, не искат и не очакват друго от мен, само любов, само това им липсва, липсва им на всички жени откакто е създаден човекът. Някои се заблуждават, смятат че любовта е нещо друго, но не е... това е тя, в най-чистата й форма, сексуална наслада – нищо друго. Без нея всеки брак е обречен на неудовлетвореност, всяка връзка е просто съюз и заблуда. Аз съм длъжен да им помогна да разберат себе си, да отворят съзнанието си за мъжа, да почувстват колко уникални са, да бъдат обичани, желани... затова им се посветих. Затова написах хиляди разкази за тях, еротични разкази, за всяка натура, за всяка чувствителност, за всяка една по отделно.

~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
http://malkiatprintz.blogspot.com/
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

❤ ~ ❤

❤ ~ ❤

Забележка: Всички снимки използвани в блога са от Гугъл+  и Нета!

Горчив шоколад Горчива  ласка  в  гърлото  се  стича, изпълва  ноздрите  ми  с  див  копнеж и  милва   устните,  небцето  и  езика, горчива  нежност,   полъх  свеж. Изтръпва  ми  душата  от  наслада. Потъвам  в  ароматен  океан. Люлее  ме  с  вълните  на  екстаза. Потапя  ме  в  благоуханен  блян. Животът  има  вкус  на  шоколад - горчив,  но  пък  прекрасен  в  същността  си. Усещаш  го  най-силно  като  млад, сънуваш  го  и  го  мечтаеш  до  смъртта  си.

А  спомените  са  подправките  на  шоколада,

смокинов  дим  от  огъня  на  младостта,

ванилово-канелена  добавка  за  наслада,

опиващ  дъх  на  ром  през   есента.

И  само  аз  едничко  си  мечтая -

да  бъдеш  шоколад  в  деня  ми  скучен,

да  ме  целунеш,  да  те  пожелая,

а  след  това  да  ми  се  случиш…

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Gorchiv-shokolad/180537.html#ixzz2b1BWUHot

eliboto

02.08.2013

Подарявам мечтите си...

Все несбъднати,  недокоснати  и  красиви,

многоцветни,  усмихнати  и  щастливи…

Не  ви  искам  нищо  в  замяна

ни  приятелство,  ни  обич  голяма.

Напълно  безкористно  и  с  желание  ви  ги  давам.

Просто  разчиствам  килера  и  подарявам.

Защо  да  се  похабяват  не случени -

„Адресатът – офлайн”  -  неполучени...

Моята  свърши,  песен  изпята,

лист  изписан  и  от  двете  страни,

на  ръба  между  два  свята.

Затова  подарявам  мечти.

И  ако  някога  се  срещнем  отново

отвъд  чертата  в  другото  измерение,

ще  бъда  съвсем  като  нова

с  цветна  премяна  и  пролетно  вдъхновение.

Няма  изобщо  да  ме  познаете.

Затова  ще  ви  кажа  да  знаете -

с  червена  панделка  на  едната  ръка.

Така  ще  се  сетите,  коя  съм  била.

eliboto

07.2013

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Podaryavam-mechtite-si/180369.html#ixzz2aimM3prD

"...Аз, Аз съм слаб, но

Вие, Вие сте достатъчно силни да

Вземете моите мечти.

Хайде и да им дадете крила

Господ е с вас..."

Забележка: Снимките използвани в блога ми са от Г+ или Интернет!

Ароматът на страстта...

Прегръщаш ме с ухания омайни... Докосване  вълшебно,  полудяло, със   мирис  на   череша  и  ванилия. Татуировка   с  пръсти,  устни,  тяло, усещане  за  топлина  и  радостна  идилия. Със  ароматите  на  страст  и  огън, на  маркови  парфюми  и  тютюни, къде  си  бил  до  днес,   за Бога, защо  се  появи  едва  сега  през  юни?! Прегръщаш  ме  с  благоухания  омайни. С  очи  ме  пиеш  и  хипнотизираш, и  водиш  ме  към  върхове  сияйни, с  горещите  си  ласки  ме  маркираш. Бележиш  ме  със   своите  дихания, дъхът  ми  секваш  от  възбуда. Пораждаш  в  мен  неистови  желания да  съм  до  теб  без  никаква  принуда. Не  ми  се  тръгва,   искам  да  остана, да  вкусвам  ароматът  ти  вълшебен. Горчиво - сладък  спомен  като  рана кърви  във  мен  разкъсващо  потребен. ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ Вдъхнови  ме  една  песен:  Gary B - Bitter Sweet  eliboto 2013-07-02

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Pregrashtash-me-s-uhaniya-omayni/178895.html#ixzz2XvtmKvsD

♫♫ ❤ ❤ ♫♫ ❤ ❤ ♫♫

"Не мога да си купя твоята любов, даже и не опитвам
понякога истината няма да те направи щастлив, 
за това няма да лъжа!
Но никога не ме питай дали сърцето ми бие само за теб..
то бие само за теб!..."

"...Знам, че съм далеч от перфектното, не съм като твоето обкръжение.
Не мога да ти дам никакви обещания, няма да ти обещавам звездите!
Но никога не ме питай дали сърцето ми бие само за теб..
то бие само за теб!..."

Забележка: Използваните снимки са от Гугъл+ и Интернет.

Гост на блога един млад автор - Pepsan

"Обратно броене към себе си"

На 29-ти април ставам на 28. Сега съм на 27 години още няколко часа. „Коварните 27”. Ако не знаете какво имам предвид вижте Кърт, Ейми и много други рок звезди. Е, аз не съм РОК звезда, но волно или неволно от 26 годишен живея като такъв! Сега преди да сте си помислили най-лошото за мен, нека да ви успокоя, че най-твърдото нещо, което взимам е твърд алкохол с твърд лед и то рядко и в умерени количества... Иначе съм по течните и въздушни неща...

 Течни са водата, която (да му се не види) след 25 години сигурно ще е дефицитна стока и изчерпан ресурс. Течна е и биричката която вече 24 години пия (Да, колкото и да е шокиращо, аз съм пробвал биричка с топене на пръст, когато съм бил на три годинки)!!!

 

Въздух – най-хубавото нещо, което имаме. Всъщност това е нещото без което най-кратко можем да живеем, нали? На 23 години, когато писах за биогоривата оцених колко важно нещо е екологията... Но тук няма да пиша за нея, защото е мега обширна и леко болезнена тема за мен... Иначе с номер 23 играеше и AIR JORDAN!!! Както и Бекъм в Реал Мадрид!!!

Хубавото на въздуха около мен през последните две години е, че е пълен със свобода, щастие, весели емоции, стари, нови и истински приятели, готини познати и нови яки контакти и много музика и меломански моменти!!! Това е МОЯ живот – ТУК и СЕГА и не бих го заменил с нищо. Бих само го подобрил с някои наложителни промени като тази да си намеря мечтаната работа отговаряща на ценза и образованието ми. На 22 заминах сам за САЩ и се прибрах САМ отново – жив и здрав и възмъжал – защото успях САМ!!!

21 грама казват, че тежи човешката душа, а аз вече 20 години откакто уча (и продължавам да се уча) се старая да съм добра душа, ама вече толкова неща почват да ми тежат и понякога изричам думи, от които тя натежава. Мамка му, човек съм и аз имам слабости, но откакто станах на 19 гледам да ги преодолявам. На 18 си мислиш, че живота почва, а всъщност почват само отговорностите и това е прекрасно само по себе си.

 Може да се каже, че на 17 си е най-перфектната възраст за млад човек, но една от две от любимите ми песни са No Doubt – Sixteen и Depeche Mode – Little 15. Когато бях на 14 се оформи музикалния ми вкус с албумите на No Doubt, Уикеда, Fatboy Slim, Bomfunk MC's, Eifel 65 и др. Ето стигам до фаталните 13 и блокирам, за това си пускам Freestyler и продължавам да импровизирам с клавиатурата в Document1.doc. Опа я един save, че на 13 много „изгоряхме” като нямахме навика да даваме “Save” на навлизащите в живота ни машини.... 

Преди 12 беше яко. Нямаше ни GSM-и, ни Интернет както пееха Ъпсурт по-късно и животът беше песен (и лесен). По цели лета футбол в квартала, в Ямбол и лагери по морето с карти от родителите. Въпреки че бях инат и палаво 11 годишно момче, може да се каже, че имах наистина щастливи юношески лета, че даже и на село ходих от време на време... А сега така ми липсва селото ми! Много! Повярвайте ми! Бих заменил месец в града за ден на село или обратното по-скоро... Липсва ми селския въздух, приятелите от село (Вальо, Васко, Живко, Ваня, Георги, Траян – нали знаете, че това че не сме се виждали с повечето от вас от както бях 10 годишен някъде не значи че съм ви забравил)!

 Всъщност аз не забравям и това е факт! Просто ако нещо съм го забравил, то най-вероятно не си е струвало да го запомня! Човек никога не съм забравил и се старая и до ден днешен да си припомням всички съученици с които съм учил дори една година (като Рой от Афганистан, който напусна БГ и се завърна в размирната си държава и не знам дали въобще има Facebook, но дано е жив и здрав, щастлив някъде по планетата Земя).

На 9 почнаха първите дистанционни блусове на Take That – Baby, Mili Vanilli, Mariah Carey, Shinead O Conor и нищо тогава не можеше да се сравни с първите ни детски, но някак си истински влюбвания! НИЩО! J Но това е още по-чудесно! Сега жените който съм харесвал тогава са прекрасни вече прекрасни съпруги, майки и и/или весели сноубордистки хах. И хубавото, че въпреки последните 9-8 години от както завършихме повечето от нас училище (някои не успяха, но работят в частните си автокъщи, поздрави за което) сме си добре – леко натежали, леко имигрирали, леко натъжаващи се понякога, но СМЕ си добре като цяло!!!

 И ще сме по-добре защото вярваме в себе си и в сме позитивни - с песен на уста дори тя да е с напеви само като O-O-O-OO-OO-O-О като Seven Nation Army – White Stripes превърнал се в хит сред футболните фенове по цял свят! А аз бях точно на 7 като заобичах и футбола след гледах Евро 1992 (лелеллеееее колко съм стар) и се влюбих във футбола след гола на Николай Тодоров - Кайзера във вратата на Глазгоу Р и Американското лято (САЩ 94)!!! За съжаление почти 20 години по-късно футболът ни е само скандали, пострадали хора и изпотрошени автобуси... но и това е болна тема на която не и е мястото ТУК и СЕГА!!!

В крайна сметка няма 6-5, а рано или късно всеки си намира мястото в живота. Всичко ще се нареди за всеки от нас стига да си отваряме очите на 4 защото птиченцето каца на рамото максимум 3 пъти, а всеки има най-малко 2 шанса да докаже на света, че е номер 1.

Be Positive, Be Yourself.

 Pepsan

2013-05-14 

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Impresii/Obratno-broene-kam-sebe-si/176091.html#ixzz2WEhwn3hj

Забележка: Всички използвани снимки и клипове са от Гугъл+  и  Нета.

ПРИКАЗКИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО БЯХА...

      Пепеляшка

Червената шапчица

Спящата красавица

Приказките, ама малко по-така…

Принцеса  аз  не  се  родих,
ни  Пепеляшка  даже.
С  червена  шапка  не  покрих
косите  си,  с  боя  ги  мажех.
Снежанка  никога  не  бях
и  няма  и  да  бъда.
Сън  стогодишен  не  заспах,
ни  Принца чакам да ме буди.
За  бал  дори  и  не  помислих,
че  може  да  ме  кани  Краля.
Пантофките  кристални  си  измислих.
Не  стават  те  на  моя  крак  окалян.
Кибритените  клечки  не  пестих,
сега  останали  са  малко.
Със  младостта  наскоро  се  простих
и  осъзнах,  че свършва,  жалко!
А   можело  е  в  приказка  да  бъда
и  в  бални  зали  да  танцувам,
сега  тежи  ми  таз  присъда
да  мисля  как  да  съществувам.
На  вещицата  горска  днес  приличам,
гадинки  си  отглеждам  във  килера.
Душа  невинна  чакам  да  ме  заобича,
магията  да  падне  и  утеха  да  намеря.

eliboto

2013-06-10 

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Humoristichna/Prikazkite-ama-malko-po-
taka%E2%80%A6/177632.html#ixzz2VrP8WEqW

✿ ✿ ℒℴѵℯ ✿ℒℴѵℯ *☺✿ ℒℴѵℯ ✿
✿ ℒℴѵℯ ✿✿ 

Бели слънца Стоян Михалев и Виктор

МУЗИКАЛЕН САНТИМЕНТ С ВЕЧНИЯ ТОДОР КОЛЕВ

♬❤♬♬♬☆☆☆☆♬♬♬❤♬

 

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните „Сълза и смях“ и театър „София“. Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2

Филмът "Опасен чар"

.

Филмът "Господин за един ден"

Носител e на редица национални и международни награди. Удостоен е със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“ (2005 г.). В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията „Как ще ги стигнем с... Тодор Колев“ и „Вход свободен“. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент. През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

♬❤♬♬♬☆☆☆☆♬♬♬❤♬

"Как ще ги стигнем..."

 ☆☆☆☆☆☆☆☆

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!!!!

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО от RaiaVid

♡❤♡❤

Завинаги заедно

      -  Гууу ... Гууу, гълъбице моя ненагладна, хубавице мила, къде така? Защо разпери крила? Та ти скоро се прибра?
      Така гукаше гълъбът, издул гърди, като гледаше любимата си влюбено.
      -  Отивам, мили мой, вода да донеса за нашите деца...Гууу...Гууу, нали виждаш – суша е сега, а те, милите, са много жадни – отвърна тя и отлетя от гнездото.
      Мъжкият я загледа щастлив и макар, че бяха диви птици, се обичаха много. Свиха гнездо, излюпиха две красиви гълъбчета и се грижеха с любов за тях...
      Женската се изви високо, огледа се наоколо и се спусна надолу до близкото поточе. Откъде да знаеше, че водата беше замърсена с промишлени отпадъци от близкия завод! Отпи глътка и взе в малката си човчица за двете мънички пиленца. Когато им я даде, те тъжно погледнаха към нея и забиха главици в гнездото. Милата майчица се уплаши и сърчицето й затуптя бързо, бързо в птичите гърди. Мъжкият беше отлетял за храна, а тя стоеше сама с мъката си и трепереше цялата. Какво да стори? Защо така се случи?  Как да му каже, че не можа да опази рожбите им?

      Гълъбицата излетя отново и кацна до поточето. Дълго пи от водата. После разпери крила и като стрела се понесе към гнездото. Изви се няколко пъти над него и тупна като камък долу на земята...
      Когато мъжкият се върна и видя малките си, нещо стисна гърлото му и очите му се напълниха със сълзи. Потърси любимата си. Видя я под гнездото и крачетата му омаляха. Искаше да я прегърне, да я утеши, а нямаше сили. Пое дълбоко въздух и отиде при нея. Побутна я с краче, погали я с крилце, целуна я нежно, но тя не мърдаше. Започна да я вика тъжно и отчаяно:
     - Гууу...Гууу, гълъбице моя, хубавице мила, стани красавице! На кого ме оставяш? Ела, моля те! Върни се при мен!
     Женската мълчеше. Мъжкият беше съкрушен. Изгука още няколко пъти и сякаш раздра въздуха наоколо. После разпери крила и полетя нагоре към висините докъдето стигаха силите му. Започна да кръжи над гнездото, сякаш танцуваше нежно и страстно, но от време навреме спираше полета, застиваше за миг във въздуха, като че ли бавно умираше. Изведнъж извика силно:
     - Гълъбице моя, обичам те! Чакай ме, аз идвам! Гууу...Гууу...
     Стрелна се надолу с невероятна скорост. Удари красивата си главица в земята и падна до женската. С последни сили разпери едното си крило, прегърна с него любимата си и... тогава си спомни първият им съвместен полет:
    ... Видя я на едно дърво. Беше много красива и той я обикна от пръв поглед. Завъртя се около нея, но тя слезе на земята. Той литна след нея. Изду гърдите си, разпери крилца и загука нежно, нежно:
    - Гууу...Гууу!... Приятно ми е с теб...Ти си толкова нежна и ненагледна!...Искаш ли заедно да летим?
    Тя го погледна и хареса окраската на гърдите му, топлите му очи и прекрасния глас. Кимна с главица и двамата полетяха заедно нагоре, като едва докосваха крилцата си. После птиците нежно се погледнаха и се раздалечиха, но сякаш по даден знак се извиха и се устремиха една към друга. Докоснаха се леко, допряха гърдите си и впиха човчици една в друга за сладка целувка. Смутено наведоха главички, издигнаха се плавно нагоре и гледайки се в очите бавно се заспускаха надолу, махайки с крилца, сякаш плуваха по гръб назад, а после се обърнаха и се спуснаха едновременно докато се събраха в една точка. Формата, която образуваха във въздуха с това летене приличаше на сърце. След това направиха няколко кръга наляво и надясно, нагоре и надолу като се докосваха ту с човчици, ту с разперени опашки...Това сякаш продължи цяла вечност.  Бяха невероятно красиви, неповторимо нежни и много влюбени. Бяха едни щастливи птици и нищо вече не можеше да ги раздели след този първи любовен полет. С това извисяване в небесата се врекоха един на друг за цял живот...
      Мъжкият гълъб пое въздух за последен път, въздъхна, сгуши главичка на гърдите на любимата си и остана с нея така влюбен и нежен завинаги... Бяха отново заедно!  И сякаш телата и душите на двете птици се сляха отново в едно цяло- като красиво и неповторимо създание...

Рая Вид, юни 2012

 

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Zavinagi-zaedno/162131.html#ixzz2VIGL1d8x

♡❤♡❤♡❤♡❤

Забележка: Всички  използвани снимки са от Гугъл+  и  Нета.